Минути за пътешествие: Котел - твърдината на българския дух, обвита с легенди и здравец

Котел
21.05.2020 / 13:14

Легенди и история. На подстъпа към града три каменни воина са застанали на вечна стража. В скалата срещу тях е издълбана дата: 1280 г., а под нея лъв – символ на сила и мощ.

Така старият град посреща своите гости, готов да им разкаже минало и настояще. Те ще спрат очаровани на площада, потънал в здравец и чемшири. Ще се поклонят на плеядата български възрожденци, служили на отечеството с пушка и перо, в музея на котленските възрожденци. След това ще се потопят в атмосферата на старокотленския дом от XVIII–XIX век в Етнографския музей, а в Галатанското училище красиви тъкани, пищна женска носия, сребърни и златни украшения ще разкрият бита и душевността на котленката – изкусна тъкачка на килими и халища.

Наричат Котел „град легенда“, „люлка на Възраждането“, „град история“. Коренът котленски е дух силен, балкански. Дъхът секва, когато трябва да изброим исполините, родили се в това малко българско гнездо: Софроний Врачански – най-видният представител на Котленската книжовна школа, д-р Петър Берон – автор на първия български „Рибен буквар“ и учен, оставил огромно творчество на пет чужди езика; Неофит Бозвели – организатор и водач на борбата за независима българска църква, учител и просветител; Георги Раковски – идеолог на националноосвободителното движение; капитан Георги Мамарчев – известен революционер, борец за национална независимост и носител на високи военни отличия; Стефан Богориди, Гавраил Кръстевич, Атанас Гранитски и много, много още просветители, будители и революционери, крепили българщината с перо и меч.

Тук в килийното училище е преспивал Паисий и тук поп Стойко Владиславов (Софроний) за първи път преписва „История славянобългарская“. Тук всеки камък и кът носят духа на светли имена и дати.

 

Стара легенда разказва за възникването на Котел

Високо в Стара планина, на един главен път, се намирало малко селце, наречено Новачка. Веднъж стадо коне от селото се изгубило. След дълго търсене селяните открили животните да пасат кротко на място, известно днес като „Изворова поляна“. Удивени от невероятната природа и бистра изворна вода и изтерзани от непрестанните нападения край пътя, жителите на с. Новачка решили да се заселят на новооткритото място и така се появил Котел.

Заживяло селото честито в долината, но ето че момите му, когато отивали за вода на изворите, започнали да изчезват едва подир друга. Плъзнала мълвата, че змей завличал момите заедно с бакрачите им в изворните дълбини, и тогава нарекли кайнаците Рускина дупка, Радкина дупка и Йовкина дупка. Заклинанието помогнало и момите се задържали в селото.

Турски регистър от 1586 г. съдържа най-ранните данни за града, известен тогава като Казан Панару.

През първите векове на османското владичество Котел е населен предимно от дервенджии – охранявали са проходите в Балкана, и джелепи – търговци на добитък. Градът се замогва и разраства благодарение находчивостта и трудолюбието на жителите му, които развиват множество занаяти. Основно тук са преработвали вълна, която превръщали в невероятно пъстри и красиви шаяци, черги, губери и най-вече в прочутите котленски килими. Договорите за снабдяване на турската армия осигурява известна автономност на селището. Този факт в добавка към икономическия напредък през 18–19 век, търговските договори и духовната вяра на котленци превръщат Котел в център на българската култура и образование, на борбата за църковна независимост и национално освобождение.

 

През 1812 г. тук е открито първото светско училище

След Освобождението, през 1894 г., опустошителен пожар унищожава по-голямата част от града. Само покрайнините, наречени Галата, оцеляват и днес дават представа за възрожденския облик на селището.

Високи и трудно проходими ридове и пропасти обграждат града от всички страни. Край него се намират над 70 пещери и множество карстови извори.

Селището не е само място с величествена природа, свеж въздух и чисти планински води, но и важно културно-историческо средище.

Котел е град с красиви архитектурни образци от късното Възраждане и един от най-важните центрове на килимо-тъкаческото изкуство. Богатата история, възрожденската архитектура и красивата планинска околност привличат в този живописен планински град множество чуждестранни и български туристи.

Днес селището е известен климатичен курорт с множество запазени възрожденски сгради, голям природонаучен и eтнографски музеи, мавзолей на Г. С. Раковски и музей на възрожденците от Котленския край, илюстрирайки живота и дейността на над 200 национални герои. Тук се намира и първата гимназия за фолклорно пеене и инструментална музика „Филип Кутев“.

От скалните феномени най-голям интерес представлява „Чаталкая“. Най-известни са втората по дължина пропастна пещера в България „Ледника“ с дължина 103 м, „Субаттъ“ с дължина 58 м, където изчезват под земята водите на бистър планински поток, „Мъглявата пещера“, чийто вход е постоянно обвит в мъгла.

Някои от пещерите са свързани с легенди и исторически събития, което ги прави още по-привлекателни и тайнствени. Например в местността, където се намира пещерата „Кървава локва“, според легендите са избити голям брой Никифорови войници. Пещерата „Раковски“ е наречена на името на Г. Раковски, който през 1854 г. започва да пише край нея книгата си „Горски пътник“. В „Четиридесетте корита“ според преданията са заровени злато и скъпоценности.

 

Още снимки от новината

Експозицията на котленски килими се помещава в Галатанското училище, построено през 1812 г.
Днес в квартал „Галата“ могат да се видят запазените стари възрожденски къщи.
В музея към Пантеона е запазен Рибният буквар на д-р Петър Берон, както и сърцето на този невероятен човек

 

 

Свързани новини

Христо Ботев
02.06.2020 / 07:45

С триминутен сигнал на сирени в цялата страна точно в 12 часа отбелязваме Деня на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта. Навършват се 144 години от...

Ковачевица: Родопска приказка от камък и дърво
02.06.2020 / 13:18

Ковачевица се появява пред очите на нейните гости неочаквано, след един завой на криволичещия асфалтов път, и изчезва също така, сякаш никога не е съществувала....

Половината от учителите не са получили допълнителните си плащания
02.06.2020 / 12:29

Половината от учителите не получават договорените между социалните партньори и Министерството на науката и образованието (МОН) допълнителни плащания и отпуски...

 

Copyright © 2008-2020 Сливен Медия | Sliven Media | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев