Задължителното препращане към медиация трябва да се въведе в България като част от съдебната реформа в страната

Съдия Марин Маринов, председател на ОС-Варна, снимка:ОС-Варна
15.09.2020 / 17:51

Успешните модели на съдебните центрове по медиация в София и Варна, които функционират съответно от 10 и от 5 години показват, че хората са склонни да се доверят на медиатор. И то в разрешаването не само на лични конфликти, но и на имуществени спорове за стотици хиляди лева, коментира съдия Марин Маринов, председател на Окръжен съд - Варна.

 

- Съдия Маринов, съвсем наскоро приключи проектът, свързан с насърчаването на употребата на медиацията, като алтернатива за решаване на спорове, по който Вие бяхте координатор. Какви резултати имаме налице след приключването на работата по проекта?

 

- Висшият съдебен съвет бе партньор на Министерство на правосъдието в рамките на проект "Насърчаване използването на медиацията като алтернативен способ за решаване на спорове", в частта на Дейност 4 на Оперативна програма "Добро управление", който стартира през 2017г. и приключи в края на август 2020 г. Основната цел на проекта бе намаляване натовареността на магистратите, чрез промяна на нормативната уредба и използване на алтернативни форми за разрешаване на спорове, включително и въвеждане на електронно правосъдие. Резултатите от приключения проект са, че бяха създадени и оборудвани 5 пилотни центъра по медиация (по един във всеки апелативен район). Във всеки от съдебните райони бяха организирани и проведени публични събития за популяризиране на културата за разрешаване на спорове по доброволен начин. В допълнение бяха предоставени и безплатни процедури по медиация, за да могат хората да съберат лични впечатления и преживявания. Реално ангажираните магистрати изпълниха всички цели зададени в проекта.

 

- Пет центъра за медиация към съдилищата отвориха врати през последния месец. Има ли вече данни как се развива дейността им?

 

- С откриването на петте за центъра по медиация към окръжните съдилища във Враца, Пловдив, Добрич, Сливен и Велико Търново бе разширена мрежата от съществуващи съдебни центрове по медиация в България. Публичните събития навсякъде преминаха при голям обществен интерес и хората поставиха много смислени въпроси. Макар да е рано за статистика и генерални обобщения е факт ентусиазмът у много колеги съдии, адвокати и медиатори, което е обнадеждаващо за резултатите от дейността.

 

- Разполагат ли новите центрове с достатъчно обучени и подготвени кадри, които да помагат на хората при разрешаването на спорове по извънсъдебен ред?

 

- Оказа се, че сертифицирани медиатори има достатъчно в България. Доколкото центровете бяха открити в различни като големина и икономическо развитие градове, времето ще покаже дали сертифицираните медиатори ще са достатъчни. По време на публичните събития се заяви интерес и желание за упражняване дейност като медиатори, което е добра основа за успехи. Медиацията като идея и култура за разрешаване на спорове звучи все още екзотично за широката общественост. Нужни са още усилия за популяризиране на метода в процеса на работата.

 

- Какви са Вашите впечатления – имат ли доверие гражданите в способа „медиация“?

 

- За изграждане на доверие е необходимо време. Говорим за промяна на мисленето и нагласите. Доверието се изгражда с положителни резултати. Успешните модели на съдебните центрове по медиация в София и Варна, които функционират съответно от 10 и от 5 години показват, че хората са склонни да се доверят на медиатор. И то в разрешаването не само на лични конфликти, но и на имуществени спорове за стотици хиляди лева. Например само през последната година и половина благодарение на проведени успешни медиации в съдебният център във Варна, бяха разрешени и то окончателно имуществени конфликти за близо 900 000 лева. Колегите в София споделят за устойчивост в резултатите и положителните нагласи по доста семейни спорове. Явно началото на този процес у нас е поставено. Всъщност е добре да припомним, че медиацията като способ не е нещо ново за българското общество. Още от възрожденската епоха, сред родните общности са действали различни фигури, които са били почитани сред населението хора, и са посредничели при разрешаването на конфликти. Днес успехът на медиацията предполага наличието дори на минимална нагласа у страните за цивилизовано разрешаване на проблемите в общуването и познаване на метода. Трябва да се препраща по-често към медиация, защото е трудно да вярваш на нещо, което не познаваш. Всички, които са опитали да разрешат спора си с медиация вече знаят, че не губят нищо. От друга страна потушаването на конфликта води до спестяване на много финансови средства, на безценно време и излишни нерви, както и до спиране на процесите по влошаване на отношения, които са били изграждани с години. Добрата новина е, че в градовете, в които успешно работят медиатори, методът е вече познат и доверието на хората се повишава. Но това е непрекъснат процес на развитие и надграждане.

 

- Кои спорове на практика са най-подходящи за разрешаване чрез медиация?

 

- Всеки спор може да бъде разрешен успешно и с медиация. Много съдии у нас бяха обучени по различни програми и придобиха умения да преценяват подходящите спорове за успешна медиация. На този етап за успешна медиация говорим, не само когато в рамките на процедурата се постигне спогодба, но и дори когато страните се явят при медиатор и се опитат да изгладят противоречията си. Практиката на съдилищата показва, че всички, които са преминали през процедура по медиация, са много по-умерени в претенциите си един към друг в хода на съдебния процес и често се споразумяват и след приключване на делото.

 

- Според Вас, има ли дела, по които медиацията трябва да бъде задължителна и как съдилищата ще правят тази преценка?

 

- Към Министерство на правосъдието е създадена работна група, която следва да излезе с предложения за законодателни изменения в посока за задължително препращане към медиация на определени категории спорове.

Що се отнася до най-подходящите за медиация спорове, трябва на направим уговорката, че данните от работещите центрове сочат като най - подходящи имуществените спорове с невисока стойност, някои търговски, както и част от семейните дела. За всяка една от изброените групи дела има самостоятелна логика. Например облигационните и потребителски спорове с невисок материален интерес винаги е добре да се препращат към медиация, преди внасянето им в съда. Няма икономическа логика да водиш дело за 200 или 300 лева, когато таксата ти е минимум 50 лева, а по Тарифа, минималният хонорар на адвоката не може да е по-нисък от 300 лева. Често разноските по делата надхвърлят многократно материалните интереси, от което губят не само страните по спора. Съдебният процес е скъпа дейност за всички и това е осъзнато отдавна в икономически развитите държави, което е довело до насърчаване на алтернативните способи за решаване на делата. Като много подходящи бих посочил и някои категории семейни спорове, както и търговски спорове, които бяха дискутирани в рамките на работната група. Определянето на техния кръг изисква доста всеобхватен и прецизен анализ, с оглед въздействието, което може да предизвика една такава законодателна промяна. Обсъждат се варианти съдиите да имат право на преценка относно препращането на спора към медиация или делото задължително да преминава през процедура по медиация, като предпоставка за допустимост на иска.

 

- Каква е визията Ви за развитието на този способ в бъдеще и в каква посока има нужда да се поработи още, за да научат гражданите за ползите от медиацията?

 

- Моето разбиране е, че медиацията трябва да бъде провеждана преди отнасянето на споровете в съда. Колкото по - рано това се случи, ще усетим положителните ефекти. Това са намаляване натовареността на всички съдилища от по-леките дела, както и спестяването на много време и ресурси за деловодни разноски на страните по спора. Добре би било задължителното препращане към медиация да се въведе в България до 1-2 години, като част от съдебната реформа в страната. За да има успех подобно начинание е нужно към вече съществуващи 12 съдебни центъра да бъдат създадени такива във всички останали областни центрове или окръжни съдилища. Това би осигурило минималното покритие, от гледна точка на инфраструктура за гарантиране възможностите за провеждане на медиационни процедури. Когато това се случи, ще има база да се разработва стандарт за страната. В европейските държави и САЩ са известни достатъчно добри модели и утвърдени практики, които могат да бъдат ползвани за подобряване на очертаващия се български модел. У нас в последните години възникнаха и други положителни предпоставки: благодарение на проекта, който приключихме, вече има създаден портал за медиация – той интегрира в една платформа регистъра на медиаторите и организациите за обучения на медиатори, шест електронни услуги и модул за онлайн медиация. Освен това адвокатурата, в лицето на Висш адвокатски съвет от година официално подкрепя прилагането на медиация по правните спорове. Безусловната подкрепа декларира омбудсманът на Република България; По отношение на популяризацията на метода, през изминалите три години се проведоха национални състезания по медиация за студенти във Варна, София и Пловдив, както и регионално състезание между училищата във Варна. Организирани бяха много конференции по медиация. Така знания и умения получиха много млади хора. Следователно имаме не само натрупан опит, но институционална и обществена подкрепа, както и ангажиране на младите хора и академичната общност в страната. Надяваме се, че тази енергия е достатъчна за положителни промени и бъдещо развитие. Очертаващият се български модел бе базиран на усилията на съдебните институции – ангажираните магистрати и съдебни служители, на ентусиазма на медиаторите към тях, както и на няколко НПО. Успешното приключване на настоящия проект е естествен резултат от усилията на много хора. Занапред, по мое мнение, най-подходящо би било Висшият съдебен съвет да се ангажира с доизграждането на инфраструктурата в окръжните съдилища, както и с разработването на пилотни модели за задължително препращане към медиация.

"Правен свят"
 

Свързани новини

Роднини и приятели изпратиха Христо Сираков в последния му път
25.09.2020 / 14:55

200-ина души - роднини, приятели и бизнес партньори изпратиха в последния му земен път Христо Сираков.

Бизнесменът издъхна на 64-годишна възраст във вторник след...

България е на 26-о място по заболеваемост на 100 000 души от населението от COVID-19 в Европа
25.09.2020 / 14:23

България е на 26-о място по заболеваемост на 100 000 души от населението от COVID-19 в Европа, страната ни продължава успешно да държи развитието на епидемията под контрол...

БСП ще проведе 50-ти юбилеен конгрес
25.09.2020 / 12:27

На 26.09.2020г. /събота/ и 27.09.2020 г. /неделя/, в зала 1 на НДК, ще се проведе 50-ия Конгрес на БСП. Събитието ще започне в 10.00ч. на 26.09.2020г. и се очаква да присъстват над 500 гости-...

 

Copyright © 2008-2020 Сливен Медия | Sliven Media | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев