Днес Котел отбеляза 143-та годишнина от Освобождението на града от турско робство

Кметът на Община Котел Коста Каранашев и общинското ръководство поднесоха венци и цвета пред паметната плоча на котленските опълченци, участвали в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) при спазване на всички мерки за ограничаване на разпространяването на КОВИД- 19.

Безчинствата и грабежите на башибозушките и черкезките отряди, започнали с потушаването на Априлското въстание през 1876 г. придобиват още по-големи размери с избухването на Руско-турската освободителна война. Селата Медвен, Жеравна и Градец са ограбени и опустошени.

Пред същата участ е изправен и Котел. В това опасно положение котленското население моли за помощ и закрила руската армия. В отклик на молбата командването на Опълчението изпраща разузнавателен конен отряд, който на 8/21 януари 1878 г. влиза в Котел. Престоят му тук се измерва само с няколко часа, но тази дата се запазва завинаги в паметта на котленци, като ден на освобождението на града от османско иго. Охраната на селището се поема от самото население, а руското командване се разпорежда Котел да се заеме от Българското опълчение и един дивизион хусари.

На 25 януари ген. Столетов изпраща ескадрон хусари от 13-ти Нарвски хусарски полк. Към отряда са предадени първа, втора, трета (носителката на Самарското знаме) и четвърта дружини от Българското опълчение. Начело на отряда, който в следващите дни е наречен Котленски, застава командирът на 13-ти Нарвски хусарски полк, полковник Александър Александрович Пушкин, син на гениалния руски поет Александър Сергеевич Пушкин. На 26 януари, привечер, хусарите на полк. Пушкин влизат в Котел и го овладяват без нито един изстрел.

Така през бурния януари 1878 година след почти седемдесетгодишно трепетно очакване се изпълнява завета на великия котленец Софроний Врачански, отправен от него в зората на 19 век към неговите съвременници и бъдещите поколения българи, да не щадят силите и дори живота си за освобождението на своята Родина.