Театралният живот в Сливен 1860-1960г

Сградата на читалище „Зора“ в началото на XX век
27.03.2021 / 10:39

Сливен е град, който обича театъра. Град със стари театрални традиции и една благодарна, откликваща публика, достойна за славното му театрално минало. В дългата история на това минало се редуват „звездни“ периоди и не чак толкова, сменят се възходи и трудности. Сменят се хората, посветили живота си на тази магия, но ТЕАТЪРЪТ остава жив, защото „е необясним, но необходим“.

Още в тъмното робство сливенци отварят душа и ум за вълшебството на сцената. Тя ги пренася във времето и пространството, очарова ги и им помага да се чувстват част от целия свят, да намерят сила и надежда за по-красив и свободен живот.

През 1860 г. в къщата на Панайот Минков е дадено първото театрално представление в града. Това става само четири години след началото на българския театър, поставено с „побългарената“ драма на С. Доброплодни „Михал Мишкоед” в Шумен (1856). Със същата пиеса започва театралният живот и в Сливен. Уредник и изпълнител е учителят Никола Боров – участник в Легията на Раковски, а в ролята на Михал е Димитър Инзов, също учител. Участват още Ат. Добрев, С. Станчев и др.

„Макар и в тесен любителски кръг, на примитивна сцена в гостната, представената комедия има толкова голям успех, че след две седмици се играе отново, този път в къщата на Константин Панчов, брат на корпусния лекар в руската армия, в присъствието на самия Садък паша – Михаил Чайковски.” (Д. Минков)

Години по-късно „сливенското читалище „Зора” дава във Взаимното училище първите две публични представления в града – „Многострадална Геновева” през 1868 г. и втори път същата драма, но заедно с комедията „На яве и насън все едно” на 26 декември 1870 г. Инициатор, организатор и режисьор е учителят Михаил Икономов. Събитието е озвучено от малък оркестър под ръководството на Димитър Хаджииванов.

„Салонът беше великолепно украсен с хубави картини [на Николай Павлович], осветен с множество висящи и стенни лампи. Сцената беше устроена с вкус и декорирана артистично от майстор Дживан. Ролите бяха разпределени главно между сливенски младежи: Д. Кондов – Геновева, Г. Петров – граф Сигфрид, Т. Проданов, Г. Бояджиев, П. Чинтулов и др. Всички актьори, без изключение, бяха с маски.“ (Д. Минков)

Публика идва от Бургас, Ямбол, Стара и Нова Загора. Почетни гости са братът на английския консул и Джавид паша, с чието благоволение на артистите е раздадено оръжие. И дори е разрешено да се стреля за ужас на някои от местните първенци.

„Възторгът и на „актьори”, и на зрители е неописуем. Прозорците на страничните стаи са служили за ложи и каса, чиновете за кресла … Хората, които са взели участие в тази пиеса, добили имената на действащите лица. Женските роли се играли от по-младите момчета … и всичко това е произвеждало фурор. Съвременници на онова време с плам разправят за онези чародейни дни. Неволно човеку се пълни душата с умиление, когато слуша за смелата и енергична работа на младите в онова време, за техния риск и воля.” (Ат. Николов)

Отзвукът в тогавашните вестници е на двата полюса – от радост и възхвала в „Македония“ и „Свобода“ до ожесточена критика в „Турция“. Настроението на враждебност и възмущение, налагано от по-консервативните туркофилски среди надделява и Общината забранява представянето на всякакви пиеси. Така театралният живот в Сливен замира задълго, та чак до Освобождението.

Както навсякъде в страната, и в Сливен първите представления са любителски, подготвяни главно от учители, за които театърът е необходим в събуждането на народа, в неговото културно и духовно израстване. Първите професионални театрални трупи се появяват в освободена България, в двата центъра – Пловдив и София. Техните спектакли и гастроли се посрещат от сливенци с небивал интерес и препълнени салони. Най-често представления „се дават“ от Румелийската театрална трупа с управител Ст. Попов. През 1884 г. в полза на Опълченското дружество се играе драмата „Стефан Караджа“ с участието на доскорошни сливенски поборници. Появява се и сянката на Хаджи Димитър в изпълнение на самия Стефан Попов (специално добавена сцена за гостуването в Сливен). Заедно със заслужените овации, той получава благодарствени думи от майката на войводата. Сливен е включен и в шестмесечното турне през 1891 г. на столичния театър „Основа“. Цели 20 дни градът се радва на техните спектакли „Галилей“, „Благородника“, „Ижиния“, „Картоиграчите“ и др.

Завладяващ и вдъхновяващ се оказва примерът на първите български театрали и скоро към местното учителско дружество „Напредък“ е основана трупа. Първите актриси в нея са учителките Калуда Мидилева, Калуда Сотирова, Екатерина Димитрова и Кера Шивачева. Години наред дружеството „дава своите и почти единствени за Сливен театрални представления“, предимно с благотворителна цел. С идването в града на учителя Атанас Николов, репертоарът се обогатява и насочва към заглавия от световната класика. Театралният живот на сливенци става все по-интересен и все повече се чувства липсата на удобен, просторен салон.

И ето, в навечерието на XX век, в центъра на Сливен се появява внушително здание. Мястото е закупено още през 1878 г. от читалище „Зора“, но трябва да минат 20 години, за да бъде построена модерната сграда с театрален салон, хотел и кафене. Станала факт, благодарение на дарителска кампания и общинска помощ, дълги години тя е център на интензивен културен живот в града. Откриването е на 17 януари 1898 г., когато читалището „дава първото театро” в новия си дом – драмата „Руи Блас” от В. Юго.

„В тази пиеса вземаха участие хора, които никога не им е минавало през ум да излазят на сцената. Тогава целта, както и през 1868 г., беше не да се продаде „изкуство“, а да се свика народа да си даде лептата, да види що се е построило, да се поучи що-годе и да подкрепи този важен от първа величина институт.“(Ат. Николов)

За новия салон художникът Йордан Кювлиев подарява уникална театрална завеса, една от първите в България. Създава я по картината на Жорж-Антоан Рошегрос „Песента на музите събужда човешката душа“.

В същата тази 1898 г. към читалище „Хр. Ботев“ е създаден работнически театър. В началото целта е скромна – събиране средства за построяване на клуб. Режисьор на представленията е Михаил Стефанов (шивач), участват Коста Ташев, Ал. Тодоров, Кина и Йордан Къневи, Ст. Бояджиев и др. Голямата промяна идва, когато в трупата се включва като актриса и режисьор Елена Попова – бесарабска българка с театрални изяви в женските дружества на Русе и Варна. В Сливен пристига през 1900 г. заедно със съпруга си Георги Попов – адвокат. Поставя пиесите „Нора“ на Ибсен, „Тъкачите“ на Хауптман, Чеховите „Три сестри“, „Лес“ на Островски и играе главните роли в някои от тях. Често по време на летните ваканции в спектаклите се включва и Стефан Киров, тогава студент в школата на Московския художествен театър. Ученик на Станиславски, той приобщава Елена Попова към стила на големия руски театрал и до голяма степен влияе върху избора на пиеси.

Така въпреки скромното начало на този театър, „на негова сцена започва появата на новия съвременен репертоар и правят първите си стъпки редица артисти, оставили по-късно име в българския театър“, като Стефан Киров, Стефан Македонски и Щилиян Попов.

Малко преди своя 50-годишен юбилей, читалище „Зора“ е в своя върхов, изключително плодотворен период. Притегателен център за всички будни и образовани хора в града, то е любимо място на сливенските театрали. Неизбежно е да се роди артистична трупа и тук. Това става през 1908 г., когато е основан „Драматичен театър“, в състава на който влизат главно учители и интелигенти.

„Този читалищен театър през 1909-1910 г. даде много театрални представления, в които вземаха участие много видни артисти. Това беше една театрална буря в нашия град.“ (Ат. Николов)

Дори по време на войните салонът на „Зора“ винаги е пълен с ентусиазирана публика. На ососбен успех се радва пътуващият театър на Матьо Македонски. През 1912 г. трупата на специализиралия в Германия артист и режисьор, представя на сливенска сцена много от своите спектакли („Лес“, „Доходно място“, „Ивайло“, „Службогонци“, „Лукреция Борджия“). Заедно с професионалните актьори в тях участват и местни театрали. Това е истинска школа за читалищната трупа, незаменим опит и израстване в работата. Логично идва и следващата стъпка – през 1918 г. театърът в Сливен става професионален. Краят на Първата световна война е дошъл и към интернирания в града Тодор Чолаков (възпитаник на театралното училище в Букурещ) е отправена покана да оглави трупата. Авторитетно и методично, подкрепян от колегите си, той налага професиоанален ред и ритъм на работа. Към местното театрално ядро (Г. Костичков, Ат. Георгиев , Л. Георгиева, Хр. Рохов, Н. Дойчев и др.) привлича все повече професионални артисти и режисьори. „Сливенски градски театър”, както е преименуван в 1919 г., все по-уверено върви към своята самостоятелност, макар дълго още да е читалищен. За десет години (1918-1928) през неговата сцена преминава съзвездие от български артисти – Борис Пожаров, Мара и Георги Миятеви, Матей Икономов, Ася Байчева, Анета и Владимир Николови, Михаил Гарецки, Елена и Димитър Коцеви, Вася Грозева, Иванка и Дочо Касабови, Надя Станиславска и др.

През 1928-1929 г. големият български артист Стефан Киров е назначен за директор на новосъздадения „Областен театър” в Сливен. Решението е на Съюза на артистите в България, а субсидията се осигурява от читалище „Зора” и Окръжната постоянна комисия в Бургас.

 

„Големият обществен авторитет и човешко обаяние на Стефан Киров създават предпоставки за рязко и забележимо издигане нивото на театъра. В художествения състав са привлечени артистите Любомир Бобчевски, Елена Хранова, Боян Петров, Веса Пуховска, Стефан Христов, Олга Петрова, Димитър Керанов и др.“ (Е. Кьостебеков)

Сливенци се наслаждават на прекрасни спектакли („Големанов“, „Самодива“, „Иванко“, „Камо грядеши“ , „Албена“, „Укротяване на опърничавата“), възхищават се на гастролиращите в сливенски постановки Кръстьо Сарафов и Сава Огнянов. Но минават няколко месеца и седалището на театъра е преместено в Бургас. Много от професионалните актьори напускат трупата.

Въпреки опитите да бъде спасен, останал без декори, костюми, реквизит и финансова подкрепа, театърът в Сливен загива. За да се роди отново в първия български „Приказен театър“. Създателите му Георги Костичков и Атанас Георгиев са вдъхновени от Борис Борозанов, ръководител на Детския отдел към Софийски народен театър. С много трудности и заем от банката, през 1930 г. те представят първия си спектакъл – „Бисерка“ по Андерсен. Успешното начало е поставено. Театърът бързо получава признание и субсидия от читалището, сформират се детски оркестър и балетна трупа към него под ръководството на композитора Мишо Тодоров. За 15 години са реализирани с много любов и въображение повече от 60 постановки за деца и възрастни, представени не само в Сливен, но и в други градове.

През 1945 г. Приказният театър е закрит. Много от артистите се включват в новосъздадения Сливенски общински народен театър с директор-режисьор Никола Попов, а читалище „Зора“ предоставя своя салон, декори, костюми и реквизит на новата трупа. Следват осем години (1946-1954) на стабилност и приемственост във вече „Държавен народен театър“ – Сливен. Директор е Любомир Калинов, а „в репертоара се налага чувствто на жизнерадост и комедиен полъх, който се определя от натюрела на самия ръководител“. През сезон 1954/1955 трупата има нов директор – Мишо Георгиев. Идват и първите възпитаници на ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ – режисьорите В. Чичановски и Цв. Велев, актрисата М. Венкова. А през 1956 г. театърът е поверен на мадия режисьор Николай Савов, който идва „с цяла група млади хора, току-що завършили Театралния институт: режисьорите Д. Гюрова и Л. Морчев, художничката Й. Топалова, артистите Зл. Дончева, Ив. Джамбазов, Д. Стаева, А. Шопов, К. Дашева, И. Пенев, Ив. Андонов, С. Георгиев, Ив. Снежин.“

И се занизват години, спектакли, творчески сезони, турнета, фестивали, награди … Цял един свят и една територия на духа, в която енергията на актьори и публика се слива, за да се роди чудото ТЕАТЪР.

Още снимки от новината

Читалищният салон с театралната завеса, 1898 г
Никола Боров
Михаил Икономов
Атанас Николов
Елена Попова
Матьо Македонски
Стефан Киров

 

Автор: Августина Савова
Източник: РБ "Зора"
Използвани са снимки и материали от Държавен архив – Сливен
 

Свързани новини

Общината и Национална художествена гимназия "Димитър Добрович" - Сливен организират конкурс за проекти за великденски яйца
09.04.2021 / 14:28

Общината и Национална художествена гимназия "Димитър Добрович" - Сливен организират конкурс за проекти за великденски яйца, съобщиха от учебното...

Община Сливен ремонтира покрива на бившето училище „Антон Иванов“
09.04.2021 / 14:15

Над 220 хил. лв. отпусна Община Сливен за цялостен ремонт на покрива на бившето училище „Антон Иванов“ в кв. „Клуцохор“. Основно е почистен и дворът на обекта....

Затвор
09.04.2021 / 14:11

Четири лишени от свобода жени и служител в затвора в Сливен са диагностицирани с COVID-19, съобщиха от Областния кризисен щаб. Лишените от свобода, положителни за...

 

Copyright © 2008-2021 Сливен Медия | Sliven Media | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев