Гибелта на 38-те българи на “Титаник"

Гибелта на 38-те наши на “Титаник”
14.04.2021 / 16:12

На 1 септември 1985 г. изследователят Робърт Балард от Удсхолския океаногеографски институт с още двама души достига останките от “Титаник”. С миниподводница и фоторобот те слизат до лежащия на 3800 м най-голям за времето си кораб. В десния му борд не откриват никаква пробойна, а дълга пукнатина, която се дължи на скъсани нитове. Така е разбулена мистериозната тайна, превърнала “Титаник” в драматичен символ на XX в.

Истината е, че айсбергът с дължина 90 м и ширина 2 м съвсем не го е разпорил, а нитовете не са издържали тежестта на сблъсъка. За пробойната са твърдели само двама души - 62-годишният капитан Едуард Смит и конструкторът Томас Андрюс. Те обаче потъват заедно с кораба. Останалото е история и преразкази, от които се раждат легенди. Досега на най-голямата морска катастрофа са посветени 6 филма, две опери, пиеса в стихове и десетки художествени книги и изследвания.

А всичко започва така. В един летен ден на 1909 г. президентът на компанията “Уайт стар лейн” Брус Исмей поръчва в корабостроителницата “Харланд енд Уолф” в Белфаст два нови кораба с водоизместимост от около 60 000 т. Първият от тях ще носи името на древногръцките титани и се очаква да грабне “Синята лента на Атлантика” - награда връчвана от 1840 г. за най-бързия кораб между Европа и Америка. На 31 май 1911 г. корабът е пуснат за изпитания по английското крайбрежие.

За първия му рейс е определена датата 10 април 1912 г.

Кой да допусне, че най-луксозният кораб за времето си ще потъне само 4 дни след отплаването си от Саутхемптън. Със сигурност се знае, че от 2208 души на борда му 38 са били българи. Толкова били изплатените обезщетения от компанията “Лойд”. Сред тях са жители населата Гумощник и Сенник в Троянския Балкан. През есента на 1911 г. из Троянско и Севлиевско драгоманин ги увещава, че в Америка има много пари и работа за всички. За да стигнат обаче дотам, жителите на двете села трябва да платят по 30 златни наполеона.

Осем човека от Гумощник продават ниви и добитък, вземат назаем и тръгват. От Сенник се записват деветима, но зарът на съдбата определя с “Титаник” да пътуват 4-ма - Дончо Атанасов, Стефан Чехларов, Златьо Христов и Пенко Стайков.

На кораба сенничани и гумощничани ще се качат с още 20 свои събратя по неволя от Кюстендилско, Тетевенско, Луковитско и Берковско. Единственото изключение между тях е евреинът Ешкенази, родственик на прочутата банкерска и предприемаческа софийска фамилия от началото на миналия век. Той обаче е в първа класа. Останалите са в трюмовете, сгушени между денковете и вързопите.

Тръгнали на “лесна” печалба в Америка, те ще чуят режещия звук и ще видят нахлуващата вода, но за тях няма да се сети никой.

Корабът има едва 20 спасителни лодки, а от пътуващите в трета класа 708 души се спасяват само 178.

Със сигурност се знае, че от българите само двамата жители на Сенник - Пенко Стайков и Златьо Христов остават живи.

Подгонени от нахлуващата вода, те се качват на горните палуби, спускат се по спасителните въжета и скачат в ледовития океан - по време на катастрофата температурата на въздуха е едва 10 градуса, а на водата около 4.

Пенко Стайков настига една лодка, иска да се качи, но го удрят няколко пъти с греблата. Той отчаяно се моли и накрая го прибират в лодката. Кораб откарва спасените в САЩ. Там Пенко скита по пристанището безпаричен и работи като хамалин за единия хляб. Със следващ рейс пристигат негови съселяни, един от които го отвежда в Кливланд. Започват строителството на трансконтиненталната жп линия. По това време там работи и съселянинът им Дан Колов.

Скоро след това той става професионален състезател и Пенко Стайков пътува заедно с него от турнир на турнир. Големият борец плаща, за да продължи образованието си. По-късно славата ги разделя - Пенко се връща на строителството на жп линията, а през 1922 г. - и в Сенник, където става каменар. При взрив го затиска канара и умира на място.

Златьо Христов също плува след лодка, в която не искат да го вземат, но упорства и се държи за борда й. Накрая дама се примолила:

“Дайте да спасим това момче, после Господ ще спаси нас.”

Не Господ, а английски параход, връщащ се от курс в Южна Америка, прибира корабокрушенците и ги откарва обратно в Англия. Въпреки преживения ужас Златьо се качил на следващия кораб и пристигнал в САЩ. В Кливланд открива своите съселяни и работи заедно с тях. Връща се в България.

И двамата оцелели българи след катастрофата с “Титаник” категорично отказвали да разкажат преживяното с думите: “Има майки и жени, които ще плачат!”

По времето на катастрофата преди полунощ на 14 април в Гумощник след свирепа буря се откъртва голямо парче гранит. Тъкмо върху него ще изпишат имената на 8-те загинали от селото. След няколко месеца представител на плавателната компания “Уайт стар лейн” идва, за да изрази съболезнования на семействата им.

Изпратени са пари и по два чувала брашно за всяка от жертвите.

40 дни след катастрофата съпругата на Дончо Атанасов в Сенник ражда момче, което нарича на името на покойния му баща. В Гумощник, пак след потъването на “Титаник”, съпругите на загиналите Лазар Минков и Пею Колев раждат момче и момиче, които също вземат имената на татковците си - Пею и Лалка. По зла съдба двете майки умират, докато децата са още невръстни.

Но след време Пею и Лалка създават семейство. Това е типично по български прераждане на последната нощ на “Титаник”.

 

1912 г.: Садовец изпраща 11 гурбетчии, 10 гинат

22-годишният Тодор Съйков Пальовски е сред 10-те мъже от Садовец, потънали с кораба “Титаник” през април 1912 г. “Майка ми Вунка Тодорова била на 6 месеца, когато баща й поел към Америка. Решил се на далечното пътуване от немотия. Планирал да купи ниви в Садовец. Не е известно колко гроша е имал в кесията, но си е взелмбилет за кораба на последния, 11-ти етаж - там било пренаселено с бедняци.

Нямали са никакъв шанс - океанът ги погълнал. Всички се издавили”, разказва внукът на Пальовски Симеон. Вдовицата Пена не успяла да сбъдне мечтата на съпруга си и да купи ниви. Вместо да й изплатят в пари кръвнината, от английското посолство й пратили златна пендара.

“Беше голяма и от чисто злато, тежеше 24 грама. Баба цял живот си я кътала, не посмяла да я похарчи. Предала я на мама, която издъхна в ръцете ми на 94 г., сякаш добави години от рано свършения живот на баща си”, завършва родовата сага Симеон Пальовски.

И фамилията Витски дава свидна жертва на “Титаник”. “Дядо Вълчо Витски бил най-възрастният сред 11-те 20-25-годишни кандидати за Америка.

Заели най-евтините трюмове. Погребал ги Атлантическият океан”, омърлушва се 80-годишният му внук Слави Витски. Вдовицата му събрала 2260 лири обезщетения и спазарила 14 дка земи до Садовец. В селото открили, че един от 11-те заминали се губи. По-късно се разчуло, че преди заминаването за Америка Рашо Първанов седнал да се черпи в ресторант и изпуснал кораба.

Големият син на Рашо опитал да разгадае мистерията: “Като изтървал “Титаник”, баща ми се е качил на друг кораб и пристигнал в Америка. Там сигурно се е оженил повторно, защото никога повече не се обадил на близките си в Садовец.”

 

Запели "Пуста да остане таз Америка"

Световните агенции не споменали и дума за загинали българи, но злокобната вест все пак стигнала до близките им. В троянското село Гумощник сложили черни забрадки като след война, а народни творци втъкали драмата във фолклора, разказва уредничката на музея в Гумощник.В село Терзийско тръгнала песента “Пуста да остане таз Америка”.

Почернените роднини направили символично погребение на скъпите си покойници. В двора на църквата изкопали кенотаф (гроб без тленни останки) и положили дрехи и вещи на удавените, за да има какво да оплакват.

Още снимки от новината

Гибелта на 38-те наши на “Титаник”
Лалка и Пею - потомците на двама от загиналите на “Титаник” направили семейство.
Гибелта на 38-те наши на “Титаник”

 

Източник: "24 часа"
 

Свързани новини

Ваня Костова
06.05.2021 / 21:47

Тъжната вест потвърдиха от Спешна помощ. Медиците са били повикани на адреса по-рано днес, но Ваня Костова е била в критично състояние и за съжаление лекарите не са...

Кавалерията на родната войска
06.05.2021 / 15:43

Денят на храбростта и празникът на Българската армия се честват у нас. Но през миналия век невинаги са отбелязвани на 6 май заради конюнктурни решения на...

Снимката е илюстративна
06.05.2021 / 15:13

Има проблеми, които остават, колкото и избори да проведем. Те изглеждат така, сякаш не зависят от това кое е правителството. Но зависят от всички ни дали да...

 

Copyright © 2008-2021 Сливен Медия | Sliven Media | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев