Днес е Ден на велосипеда. Първият в България е конструиран и изработен в Нова Загора

19 април - Ден на велосипеда
19.04.2022 / 12:12

На 19 април 1943 г. швейцарският химик Алберт Хофман преднамерено използва синтезирания от него наркотик ЛСД. Три дни по-рано Хофман инжектира незначително количество от ЛСД във "възглавничките" на пръстите си.

На 19 април Хофман умишлено приема 250 μг ЛСД. Опасявайки се, че е заболял той тръгва от лабораторията към дома си с велосипед. По пътя Хофман усеща действието на наркотика.

На 22 април с.г. той описва експеримента и възприятията си, които бележки по-късно помества в книгата си "ЛСД - моето трудно дете" (на английски: LSD: My Problem Child). Паметната дата е обявена за "Ден на велосипеда" през 1985 г. от професор Томас Робъртс от Университета в Северен Илинойс, САЩ, който отбелязва датата с купон в дома си. Седем години по-късно той изпраща покана за празника на свои приятели и колеги и така слага началото на ежегодното му отбелязване.

 

Първият велосипед в България е конструиран и изработен в годините 1880-1882 в Нова Загора от местния уста (майстор - б.ал) Гено Арабаджията.

По онова време новото возило е малко известно в Европа, бумът на колелетата на Стария континент идва след 1889 г., когато в дните между 23 февруари и 3 март в Лайпциг, Германия, се провежда Първата световна изложба на велосипеди и велосипедни принадлежности.

 

Арабаджията създал своето колело, когато бил едва на 19 г.

С днешна дата специалистите определят това като истинско техническо чудо, тъй като младият колар, който наследил занаята на баща си, нямало откъде да е виждал първите велосипеди, които хората карали в Англия.

Той само чувал за тях от разказите на съседа си Рустем, който по това време учел медицина в Лондон. Когато се връщал през ваканциите в Нова Загора, той разказвал, че в далечната страна хората яхат "дървени коне". Гено слушал със зяпнали уста тези разкази и твърдо решил сам да си построи велосипед.

Измайсторил го от дърво и желязо върху коларския тезгях в работилничката на баща си. Задвижвал се с дървени педали, монтирани на предното голямо колело, защото нямал верига.

Майсторът дори му сложил багажник отзад и летва отпред, пригодена за спирачка.

Казват, че тази спирачка била истинска техническа революция, защото тогава файтоните наистина имали спирачки, но не и велосипедите, които понякога се мяркали по улиците на западните градове.

Сам Гено кой знае защо нарекъл творението си "паяка", така и го наричали всички в града.

Някогашният уредник в новозагорския музей и днешен пенсионер Щилиян Русев разказва, че първото си пътешествие с колелото майсторът направил на 22 август 1882 г., когато отишъл с него на сбора в съседното с. Езеро. Той въртял педалите, а десетки негови съграждани го следвали пешком с удивлението, че човек може да се задържи върху возило с 2 колела, без да падне.

По-късно самобитният творец стигнал с велосипеда си чак до Сливен. Там се представил в казармата на 11-и пехотен полк, а командирът му полк. Генчев строил на плаца всички войници да видят чудото и държал пламенна реч, в която сравнил "паяка" на новозагореца с тогавашния най-актуален удар на техниката - дирижаблите.

Историците имат данни, че едва през 1883-а - година след велосипедната разходка на уста Гено, в България е внесен за първи път велосипед от чужбина.

Така че не Севлиево или Казанлък, а тъкмо Нова Загора може да претендира за люлка на българското колоездене, казват местните, но и преди, и сега са в дълг пред паметта на съгражданина си изобретател.

Още от 1892 г., когато на първото българско изложение в Пловдив малкият тракийски град се представя не с "паяка", който навярно би предизвикал още тогава огромен интерес, а с двама мъже, облечени в народни носии от Новозагорско, които трябвало да покажат тъкмо традиционното облекло на хората от своя край.

Велосипедът на майстор Гено все пак стига до Пловдив, но едва през 1969 г., когато го показват на младежка техническа изложба. Няма информация след това да е напускал Нова Загора.

Днес също малцина знаят, че първият български велосипед е създаден в този град. Нещо повече - той може и да бъде видян в новозагорския исторически музей, тъй като историята се е смилила над неговия създател и го е запазила за поколенията.

Открил го случайно през 1961 г. тогавашният директор на музея Митю Кънчев, който зърнал колелото, закачено да виси под сайванта в двора на майстора и склонил сина му Антон да го дари на музея. Сега "паякът" посреща гостите на музея още при влизането им, вляво от входа, спрял завинаги в стъклена витрина. Експонирането му е скромно, по-скоро невзрачно.

Поизбелял надпис сочи, че това е колелото на Гено Арабаджията от 1880 г. Нито дума, че това е първият велосипед, изработен някога в България. Багажникът му е изгубен през годините, но колелото изглежда точно така, както и на една от малкото запазени снимки на Уста Гено с него. Тя е правена на моментно фото през 1933 г.

Върху седалката е 3-годишният тогава внук на майстора Евгений, до него позира гордият му дядо.

Внукът Евгений Генов, театрален режисьор, пише книгата "Хомо луденс и апатията",

в която възкресява спомена за знаменития си дядо и неговото изобретение. Тя е издадена 10 г. след смъртта на автора си - чак през 2007 г., благодарение на помощта на неговия най-добър приятел Марин Маринов, художник от Пазарджик.

Пак през 2007-а, когато се навършват и 60 г. от смъртта на Гено Арабджията, местният общински съвет прави посмъртно създателя на първия български велосипед почетен гражданин на Нова Загора.

Тогава се позашумя около името на изобретателя, след това то отново потъна.

Самият Гено много добре е съзнавал какво е създал и това личи от записките му, които внукът цитира в книгата си.

"Кой подбуди в България велосипедизма", пита риторично за себе си Гено. Ако е имал късмет да се роди из Стара Европа или Северна Америка, е щял да остане под пари, смятат познавачи на живота му. Но майсторът създава "паяка" във времето, когато Нова Загора е град в Източна Румелия, а и думата патент не му е позната.

България въвежда правен режим за защита на изобретенията чак през 1921 г., и то по силата на Ньойския договор, припомня в книгата си Евгений Генов.

С изобретението си уста Гено Арабджията на практика е и първият български колоездач, а тъкмо колоезденето е най-равитият в България спорт поне до средата на 60-те години на миналия век. Но и тук майсторът от Нова Загора не е дочакал признание: до този момент не е издавана марка или възпоминателна монета за него, каквито идеи имало по едно време.

Забравено е и предложението по време на традиционната колоездачна обиколка на България да се учреди награда на негово име за състезателите.

По ирония на съдбата в последните години на живота си Гено Арабаджията е пазач на колодрума в родния си град. Но той не е интересен само с това си изобретение.

Ненадминат майстор колар, той се славел и като много добър обущар. Дори участва като доброволец в Балканската война, вече почти на 50 г., тъкмо като обущар - правел на войниците обувки с дървени подметки.

Бил и превъзходен градинар, като много обичал да подрязва чемширите в двора си така, че да образуват различни фигури - лебед, камила, Крачун и Малчо. Свирел на булгарийка - вид гъдулка.

Внукът Евгений цитира и откъси от записките на дядо си, които нарича "тефтери дневници", от които личи, че майсторът, като буден човек на своято време, е мислел социално и не бил затворен само между стените на работилницата си. Някои от записките му, правени явно в първите десетилетия на миналия век, звучат актуално и днес.

"Имало е религия, имало е почит, имало е срам. Днес това го няма", пише на едно място уста Гено. И на друго: "Къде остана песента "Не щеме ний богатства, не щеме ний пари." Потъпкано остана това обещание. Ние, българите, сега живеем в робство, в най-голяма скъпотия и омраза помежду си. На богатия и петелът му снася яйца. Преди 500 г. при падането (под турско робство - б.а.) каквато е била България, и сега е същото. Боже, вразуми управляващите ни и да напредне България!"

Показателни са и съветите, които Арабаджията завещал на поколенията. Два от тях гласят: "Работи със сърце, продавай с цена!" и "Посади, тогаз умри!"

Освен в Нова Загора, където е оригиналът на "паяка", днес негови копия могат да се видят в София - в Музея на спорта, и в Националния политехнически музей. Те са дело на новозагорския художник Христо Минчев-Стонса, днес покойник. Мнозина в града помнят какъв фурор предизвикал навремето нестандартният художник, когато карал възстановения от него "паяк" по улиците на Нова Загора.

Вероятно удивление като онова през 1882-а, когато местните за първи път виждат изобретението на уста Гено, върху което човек се вози и крепи само върху две колела.

Още снимки от новината

Първият в България велосипед е конструиран и изработен в Нова Загора
Първият в България велосипед е конструиран и изработен в Нова Загора

 

Източник: "24 часа"
 

Свързани новини

Ели Визел за принципите
01.07.2022 / 09:13

"Винаги заемайте страна, винаги! Неутралитетът и безразличието са в полза на насилника, никога на жертвата. Мълчанието насърчава мъчителите, никога...

Дамян Дамянов за усмивката
30.06.2022 / 09:20

"Спи сърцето в каменна обвивка, буря тътне, стапя ме тъга. Донеси ми твоята усмивка, за да свърши бурята с дъга."

 

Дамян Дамянов (1935 – 1999) – един от най-лиричните...

FSB
29.06.2022 / 14:00

Днес ще се срещнем -

след десет години,

вчера ли бяхме

на двайсет и две.

Разделихме се с надежда

тук, на този сив площад.

 

Пак ще се срещнем -

след десет години,

за...

 

Copyright © 2008-2022 Сливен Медия | Sliven Media | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев