Мария Цънцарова и антиваксърите на "Възраждане". Как журналистиката става хакерство (видео)

Мария Цънцарова и антиваксърите на "Възраждане". Как журналистиката става хакерство
21.09.2022 / 14:56

Партия използва настроенията срещу ваксинацията против COVID-19, за да влезе в парламента. Журналистка обаче разкрива, че част от депутатите на партията всъщност са ваксинирани. Сега прокуратурата търси източниците на тази информация, разследвайки хакерство. Какъв е проблемът във всичко това, разказва "Свободна Европа".

Закрилата на журналистическите източници има особено значение в демократичните общества, защото осигурява възможност на медиите да стигат до чувствителна информация дори и достъпът до нея да е ограничен.

Затова европейските съдии приемат, че журналистите имат право да запазват в тайна своите източници, дори и чрез разгласяването на определена информация те да извършват нарушение или престъпление. Условието е публикуването на въпросните данни да е от обществен интерес.

Въпреки че този стандарт е въведен още в края на миналия век с решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) по делото "Гуудуин срещу Обединеното кралство", българските власти невинаги се съобразяват с него, включително в наши дни.

Последният пример в тази посока е случаят с телевизионната водеща от бТВ Мария Цънцарова и репортажът ѝ за ваксинираните антиваксъри от бившата парламентарна група на проруската партия "Възраждане".

В началото на годината тя осветли с помощта на информация от свои анонимни източници, че около една трета от депутатите на ръководената от Костадин Костадинов формация системно наричат пред медиите ваксините против COVID-19, въпреки че самите те са имунизирани срещу коронавирус.

Макар че огласяването на подобна информация формално представлява нарушение с лични данни, в случая беше налице обществен интерес - публиката да разбере, че политици, пропагандиращи антиваксърство, всъщност не вярват в него.

Няколко месеца по-късно обаче се оказва, че по случая е ангажиран целия репресивен апарат на държавата - от Комисията по защита на личните данни (КЗЛД), през полицията и Главната дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП), до прокуратурата. Активизирането на МВР става по нареждане на държавното обвинение, а формалният повод е, че според разледващите в случая има данни за... хакерство.

 

"Възраждане", ваксините и изборите

По време на предизборната кампания през миналата есен Костадинов и съпартийците му непрекъснато наричаха ваксините против COVID-19 "експериментални субстанции". Тя се проведе в разгара на четвъртата вълна от епидемията от коронавирус в България и затова мерките за ограничаване на заразата се оказаха сред основните теми на политиците.

"Възраждане" проведе серия от прояви срещу задължителното ползване на предпазни маски и масовата ваксинация срещу COVID-19. Лидерът ѝ наричаше пандемията "сезонен грип" и призоваваше хората да не се имунизират с новите препарати.

На парламентарния вот на 14 ноември 2021 г. "Възраждане" за пръв път мина 4-процентовата бариера и влезе в Народното събрание, печелейки над 127 000 гласа и общо 13 депутатски места. В първите си дни в пленарната зала партията продължи да фокусира изказванията си основно по темата COVID-19.

В началото на тази година обаче Цънцарова разкри, че около една трета от депутатите в парламентарната група на партията на Костадинов всъщност са ваксинирани преди месеци. И въпреки това продължават да твърдят, че имунизацията против COVID-19 е ненужна и експериментална.

Разкритието на Цънцарова се базираше на информация от нейни източници, чиято самоличност беше запазена в тайна, тъй като те огласяваха лични данни на народни представители. Подобно действие формално е забранено от европейския регламент за защита на личните данни (GDPR), а и от българското национално законодателство в тази сфера.

Затова и депутатите от "Възраждане" подадоха сигнал в прокуратурата, която образува преписка. През последните месецi Цънцарова два пъти беше викана в МВР, за да разкрие източниците си. Тя обаче не го направи и получи подкрепа от журналистически и други неправителствени организации.

 

Журналистическите източници

Още през юли Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) съобщи, че Комисията за защита на личните данни и ГДБОП опитват да разкрият самоличността на източниците на Цънцарова. За целта комисията образува производство, а антимафиотите повикаха журналистката за даване на обяснения.

"Като се има предвид надделяващия обществен интерес е необосновано да се прави опит по какъвто и да било начин да се разкрие тайната на журналистическия източник", подчерта тогава АЕЖ.

Асоциацията се позова именно на решението на ЕСПЧ от 1996 г. по делото "Гуудуин срещу Обединеното кралство", в което европейският съд приема, че "защитата на журналистическите източници е едно от основните условия за свобода на пресата". Както и, че "липсата на такава защита ще се отрази отрицателно върху готовността на източниците да подпомагат пресата в информирането на обществото по въпроси от обществен интерес".

Според АЕЖ "въпросът дали политици, които влияят върху общественото мнение, имат поведение, съответно на публично изложените от тях възгледи, или трупат по непочтен начин дивиденти чрез съзнателно и злонамерено разпространяване на дезинформация и кампания срещу ваксинация, е адекватно журналистическо поведение".

Само два месеца по-късно журналистическата организация съобщи за повторен натиск върху Цънцарова, този път осъществен и чрез образуването на досъдебно производство от прокуратурата.

От АЕЖ уточниха, че на този фон и КЗЛД продължава своето производство по случая, "което също има за цел да установи и да преследва източниците на разследването". Затова асоциацията е изпратила свое становище на комисията с настояване да бъде конституирана като заинтересована страна в производството, но така и не е получила отговор.

Последваха и позиции в подкрепа на закрилата на източниците на Цънцарова от неправителствената организация "Антикорупционен фонд" (АКФ) и международната "Репортери без граници".

 

Прокуратурата разследва хакери

От официалната информация на разследващите става ясно, че в рамките на образуваното досъдебно производство по случая те не преследват телевизионната журналистка, а заподозрян за "неправомерно осъществен достъп до информационна система - Национална здравна информационна система".

Прокуратурата уточнява, че става въпрос за "получена информация относно лични здравни данни на физически лица, касаещи ваксинационния им статус" и квалифицира случая като "немаловажен".

Затова е образувала разследване по член 319а от Наказателния кодекс от глава "Компютърни престъпления": "Който неправомерно осъществи достъп до информационна система или части от нея, в немаловажни случаи се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до три хиляди лева."

"Не отговарят на истината твърденията, че срещу журналистката Мария Цънцарова е образувано досъдебно производство. Предмет на досъдебното производство са фактите и обстоятелствата, относими към предмета на престъплението", допълва прессъобщението с уточнението, че по случая все още няма повдигнати обвинения, а само се събират доказателства.

Това на практика означава, че Окръжната прокуратура в Пазарджик, която води разследването, възнамерява да преследва именно източниците на журналистката. Тъй като текстът, по който е образувано разследването, предвижда над 5 години затвор, това означава, че по този казус могат да бъдат използвани дори специални разузнавателни средства.

 

"Прекомерна и недопустима мярка"

Според адвокат Александър Кашъмов, който е бивш председател и настоящ член на Комисията по журналистическа етика, в случая става въпрос за "прекомерна и недопустима мярка", предприета от българските власти.

Юристът от Програма "Достъп до информация" е на мнение, че при надделяващ обществен интерес журналистите имат право да не разгласяват своите източници и този стандарт отдавна е наложен от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и утвърден от ЕСПЧ.

Кашъмов посочи пред Свободна Европа още, че в случая с ваксинираните антиваксъри от "Възраждане" са огласени лични данни на депутати, а според Конституционния съд (КС) личните данни на публичните личности не попадат под същата степен на защита както тези на гражданите. Подобна практика има и Върховният административен съд (ВАС) по редица дела по Закона за достъп до обществена информация

"Журналистите имат не само правото, но и задължението да защитават източниците си, когато са поверителни", приема Комисията по журналистическа етика в свое становище през 2015 г., цитирано от АЕЖ.

Според документа "правото на защита на източниците може да подлежи на ограничение при спазване на изискванията за законност, пропорционалност и необходимост в демократичното общество, след преценка на независим и безпристрастен съд".

В случая с репортажа на Мария Цънцарова обаче съдът все още не е имал възможност да се произнесе по законността на нито едно от предприетите от властите действия, тъй като производствурата все още са висящи.

Предлагаме ви да си припомните репортажа на журналистката, излъчен по bTV.

 

Още снимки от новината

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов нееднократно е наричал пандемията от COVID-19 "сезонен грип", а ваксините против коронавирус - "експериментални субстанции".
Секретаря на ПГ на "Възраждане" Николай Дренчев първоначално заяви пред бТВ през януари, че "докато нямам опрян пистолет в челото, няма да се ваксинирам", но след това потвърди, че всъщност е взел "лично решение" да се ваксинира още през август 2021 г.

 

 

Свързани новини

22-и септември – Ден на независимостта на България
22.09.2022 / 08:51

На 22-и септември България чества едно от най-значимите събития от новата си история. На тази дата през 1908 г. българската държава, една от най-старите в Европа,...

Хората с минимална пенсия без увеличение от октомври
21.09.2022 / 13:03

"Целта на корекцията в пенсиите от 1 октомври е да се реши как да бъде преодоляно изоставането на старите пенсии. Хора, които са вършили една и съща работа, но са...

Коронавирус
21.09.2022 / 08:21

618 са новите случаи на коронавирус у нас за изминалите 24 часа, като 16 от тях са в Сливенско. Шестима болни са починали, а 660 са се излекували. Това сочат данните на...

 

Copyright © 2008-2022 Сливен Медия | Sliven Media | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев