На днешния ден: През 1911 г. Френската академия на науките отхвърля молбата за членство на Мария Кюри

Френската академия на науките отхвърля молбата за членство на Мария Кюри
23.01.2023 / 12:08

23 януари 1911 г. Френската академия на науките отхвърля молбата за членство на нобеловия лауреат Мария Кюри. Причината – по малко сексизъм, расизъм и шовинизъм. Вместо това академията приема Едуард Бранли – радио пионер, чието предимство пред Кюри е, че е повече французин, повече католик и най-вече – мъж.

Със своя отказ Френската академия на науките игнорира значителния принос на Кюри в нейната област. През 1903 г. тя печели Нобеловата награда за физика (споделя я с Анри Бекерел) за отделянето на радия. По този начин Мария Кюри се превръща в първата дама, удостоена с подобна чест. Тя е и един от основните застъпници на идеята, че радият има и терапевтични свойства.

Нещо повече – Кюри вече е оглавявала лабораторията по физика в Сорбоната, изкарала е своя докторат и е била професор по обща физика във Факултета по науки (тя е първата жена, изпълняваща този пост).

Какви били нейните недостатъци според Френската академия на науките? Кюри е полякина, според слуховете – дори от еврейски произход. Реално обаче майка й е католичка, а баща й – атеист. Фактът, че е жена пък бил по-съществен от нейните квалификации. Поне за онези хора, които решавали кой да бъде приет и кой не. „Жените не могат а бъдат част от института на Франция“, казва Емил Амага, член на академията.

Същевременно Френската академия на науките изпитвала известен сантимент към Бранли, чиято работа в областта на безжичната телеграфия била засенчена от италианеца Гилермо Маркони. Другият плюс на Бранли е, че бил професор по физика в Католическия университет в Париж, който се радвал на подкрепата на папата.

Френската преса реагира мигновено на избора на академията. Либералните вестници застават зад Кюри, докато консервативните подкрепят Бранли.

Как постъпва Кюри? Отдава се изцяло на своята работа. По-късно тя демонстрира отново своите безспорни качества, като печели втора Нобелова награда, този път за химия. По-късно основава Института по радий в родния си град Варшава.

 

Свързани новини

Джонатан Суифт за законите
01.02.2023 / 08:56

„Законите са като паяжината – могат да улавят малките мухи, но стършелите и осите се промъкват през тях."  Джонатан Суифт (1667 – 1745) е ирландско-британски...

1958 г. - САЩ навлиза в космическата епоха
31.01.2023 / 11:55

31 януари 1958 г. САЩ навлиза успешно в космическата епоха, изстрелвайки своя първи изкуствен спътник на Земята „Експлорър 1”. Данните, събрани от него, потвърждават...

С видеорецепта за бюджетни спагети “Сидерони” лидерът на “Атака” Волен Сидеров изненада в интернет
31.01.2023 / 11:50

С видеорецепта за бюджетни спагети “Сидерони” лидерът на “Атака” Волен Сидеров изненада в интернет. Три порции струват по-малко от 6 лв. и са изядени светкавично...

 

Copyright © 2008-2023 Сливен Медия | Sliven Media | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев