Смяна на всички областни управители, назначени от ГЕРБ, ще направи президентът Румен Радев, след като разпусне Народното събрание утре и обяви състава на служебния кабинет. Това той стори и в началото на 2017 г., след като встъпи в длъжност и сформира първото си „президентско“ правителство.

Тогава за сливенски губернатор назначи бившата общинска съветничка от СДС, директорка на гимназията по механотехника и дългогодишен учител по математика Татяна Петкова. Тя от своя страна наследи на поста лидера на ДСБ-Сливен Димитър Сяров, който бе назначен за областен управител от второто правителство на Бойко Борисов, а сега е яростен политически противник на ГЕРБ. За по-малко от месец Сяров беше депутат в 45-тото Народно събрание, след няколкото провала на предишни парламентарни избори.

Кой ще наследи на поста Чавдар Божурски, ще знаем може би до седмица. Засега всички имена, които се спрягат в публичното пространство и в социалните мрежи, са в сферата на градските легенди.

Коментира се също, че щом Румен Радев ще заложи на достатъчен брой военни за министри, това би могъл да стори и в някои региони, където да назначи о.р. генерали и полковници за областни управители. А какво по-логично такъв да е губернаторът на военния /в миналото/ Сливен.

Кольо Милев е най-близкият генерал от региона на президента. Беше начело на местния инициативен комитет за подкрепа на неговата кандидатура.

Има обаче няколко пречки да стане губернатор! Корнелия Нинова е против това бесепари да участват в служебния кабинет, към който се числят и областните управители. Изискването е, че членове на БСП, предложени за служебното правителство, трябва да бъдат одобрени от Националния съвет. Само че тази важна подробност се отнася за номинираните за министри, но не и зам.-министрите и губернаторите.

От друга страна, за Кольо Милев ще е понижение в политическата йерархия, след като е бил кмет и депутат, да стане областен управител. При това само за два месеца. Все пак областните управители нямат почти никаква власт, освен да оспорват решения на общинските съвети и актове на кметската администрация /които често падат в административните съдилища/. „Губернатор“ е синекурна длъжност, един вид утешение, направено от управляващите на национално ниво, за тези, които не са станали депутати или кметове.

И все пак, ако му бъде предложено да е областен, Милев може и да се съгласи, отново по няколко причини. Първо, защото още повече ще обогати биографията си с присъствие във властта. Спомнете си „Службогонци“ на Вазов!

Второ, може да се съгласи и от респект към президента Радев, но още повече – от уважение към бившия офицер и колега от БА Радев.

Трето, може да се съгласи и защото е възможно да бъде доста по-дълго от два месеца областен управител, ако влезем в спиралата на изборите. Президентът трябва да предлага нов служебен кабинет при всяко предсрочно разпускане на парламента, но областните управители може да бъдат несменяеми дълго време при тази хипотетична, но възможна ситуация. Не ни се беше случвало за 30 години преход да имаме два пъти парламентарни избори за три месеца, ама и това стана! А и няма пречка областни управители да са кандидати за депутати.

Какво ще реши президентът Радев за Сливен, ще разберем до дни. Интересното обаче е, че версията „Кольо – областен“ се лансира не от бесепари, а от среди, близки до русофилската партия „Възраждане на Отечеството“ на Николай Малинов. Така пъзелът се подрежда – все пак сливенската им депутатска листа беше съставена все от близки и верни хора на Кольо Милев!

Автор: Николай Сосеров

Източник: "Сливен днес и утре"

Още снимки