Познат и популярен като неудобния сатирик, винаги остър към недъзите на властта, честен, обществено и естетически непримирим – такъв остава Радой в народната памет. Защото са много творците с литературна аура, но големият творец е и голям гражданин. Нещо, което в днешния ден е наистина ценно и особено актуално. Той си отива от този свят на 21 юли 2004 г.

Какво би казал днес покойният поет и сатирик Радой Ралин за протестите и за гражданското общество, ако беше жив? Отговор на този въпрос се опитва да даде в "Нашият ден" синът на поета Кин Стоянов.

"Слушайки го днес отново, си спомняме някои неща. Като че ли всичко ни завърта в една центрофуга на времето, която все ни връща в изходната позиция, въпреки че през тези 30 години човечеството направи огромни промени не само в технологичното си развитие, но и в социалното и менталното си развитие. Неговите думи сякаш продължават да звучат с една много тъжна актуалност", коментира Кин Стоянов и сподели своята теория, че в България имаме трайно двупартиен модел – Партията на лапачите и Партията на зяпачите – и така се редуват 30 години в това перпетуум-мобиле.

Кин Стоянов определи сегашните протести, като "изпълнени с хора, при който моралният, политическият гняв е твърде голям" и изрази надежда, че те ще запазят този гняв, защото той ще им трябва задълго. "Защото няма как изведнъж с вълшебна пръчица, когато и да са изборите, ние да се снабдим с някакви управленци, които да отговорят на идеалите на Васил Левски за чиста и свята република. Гражданите не трябва да са отровни, трябва да са гневни. И този граждански гняв трябва да бъде най-сигурната гаранция за превъзпитаване на хората, които управляват и ще управляват България."

"В нощта между 20 и 21 юли преди 16 години Свети Илия отведе душата на баща ми в Божието Царство на пророците и поетите. Надявам се днес младите хора от протестните площади в цяла България да чуят и превърнат в свое верую това стихотворение на Радой Ралин:

Молитва

Свободата е като хляба.

Всеки ден се замесва,

изпича,

изяжда.

Свободата трябва

всеки ден да е прясна,

топла,

сладка,

достатъчна, за да я споделиш с други.

Не яжте огризки,

не яжте вчерашен хляб,

не яжте подарен хляб.

Сами си замесвайте

и изпичайте

хляба,

за да го имате,

за да не го просите.

Засяда на гърлото

вчерашния хляб,

подарения хляб.

Хляб наш насущний дай си го сам.

1967

Още снимки