Д-р Начо Планински е роден на 20 юли 1847 г. в Стара Загора. След завършване на класното училище е изпратен в Букурещ да учи медицина. Там дейно участва при учредяването на читалище „Братска любов”, където е инициатор на сформирането на неделни „факултети”, поставяйки началото на „Народни университети” към читалищата. В Букурещ Начо Планински посещава и сказките в дома на Г. С. Раковски. За цялата си активна дейност като студент е избран за спомагателен член на Българското книжовно дружество, а през 1882 г. е избран за дописен член на Дружеството. След дипломирането си през 1870 г. д-р Планински се завръща в България. Първоначално се установява в Стара Загора, а през 1872 г. се премества в Сливен. В града на стоте войводи създава семейство и е един от най-добрите и известни лекари. Деен участник в обществения живот и просветно-читалищна дейност. След Освобождението е първият околийски лекар и става вторият главен лекар на сливенската болница след д-р Георги Миркович. Главен лекар е от 15 септ. 1879 г. до края на живота си през 1895 г. Активно участва в организационния комитет за създаването на първото дружество на Червения кръст в България, учредено в Сливен на 25 окт. 1878 г. – за председател е избран Сливенският митрополит Серафим, а за подпредседател – д-р Начо Планински. Деен участник в политическия живот на България – избиран е за народен представител в Румелийското областно събрание, в IV Обикновено Народно събрание и в III Велико народно събрание; в читалищния живот на Сливен – избиран е за председател и зам. председател на управителния съвет на читалище „Зора”; в духовния живот на Сливен – член на Епархийския съвет в Сливен, околийски училищен инспектор, санитарен инспектор на Сливенска мъжка гимназия, един от създателите и авторите на в. „Българско знаме”. Освен научнопопулярните му статии, през годините издава и няколко книги и учебници. В личен план през 1880 г. се жени за Елена Стамова. Венчавката им е в Стара Загора. Имат двама синове – Стамо и Никола.

През 2019 г. семейство Надежда и Аспарух Панови издават книгата „Д-р Начо Планински, 1847 – 1895” като почит към д-р Начо Планински – една от интересните и многостранни личности от Българското възраждане. А през 2020 г. даряват архива на Никола Планински, син на д-р Планински, на Държавен архив – Сливен.

Още снимки