На 8 ноември се навършват 85 години от откриване паметника на една емблематична за Сливен личност – войводата Хаджи Димитър. Още в далечната 1892 г. се заражда идеята да се увековечи паметта на сливенския гражданин и народен герой Хаджи Димитър като му се въздигне паметник. Същата година съставеният за тази цел комитет „Войвода Хаджи Димитър“ започва активна дейност по събиране на средства. В устава на комитета, приет през 1902 г., като чл. 1 е определена целта – въздигане паметник на българския войвода Хаджи Димитър Асенов в родния му град Сливен, на площада до църквата „Св. Димитър“. В състава на комитета влиза по право Сливенския градски кмет, окръжния архитект, градският инженер и избраните с тайно гласуване 9 членове: Апостол Саръиванов, Илия Д. Гудев, Ст. Гидиков, Христо В. Димитров, Т. Велчев, Георги Н. Бошнаков, Георги Гюлмезов и от страна на поборнико-опълченското дружество в Сливен - Никола Газибаров и Нено Господинов. В чл. 7 от устава е казано, че за постигане на целта комитетът ще приема помощи от окръжни, общински съвети, разни учреждения, дружества и от частни лица. Комитетът изпраща писма, възвания до народното събрание, министерствата, митрополити, банки, съдилища, училища, полкове, постоянни комисии, всички селски и градски общини, пред всички граждански, военни и духовни учреждения за набиране на средства за паметника. В едно възвание на комитета от 1902 г. се казва „Народ, който не уважава своите заслужили синове е осъден на политическо загинване. А свидетелство за такова уважение са паметниците, които са видимо изражение на признателност от цял народ или общество.“ Комитетът взема решение паметникът да изглежда по следния начин:
1)Върху пиедестал ще стои бронзовата статуя на Хаджи Димитър;
2)По стените на пиедестала ще има барелефи от мотиви и исторически събития, тясно свързани с личността на воеводата.
По-късно тази първоначална идея претърпява промени, докато се стига до съвременната визия на паметника – бронзова статуя с височина 3,40 м. на Хаджи Димитър върху гранитен пиедестал, висок 11 м. В осем ниши са поставени бюстовете на други революционери и просветители сливенци, а именно:
Панайот Хитов – родоначалник на българското хайдутство, учител на Хаджи Димитър, Караджата, Левски, Ботев. Роден в Сливен през 1830 г. Един от първите революционери от кръга на Раковски, под чието влияние той възприема идеята за обща революция в България и от хайдутин, той се превръща в напълно обособен революционер.
Георги Т. Икономов – един величав образ от революционерите на средногорското въстание 1876 г. Роден в Сливен през 1848 г. Организатор на Втори революционен район със седалище Сливен. При потушаване на Априлското въстание загива трагично удавен в р. Янтра през 1876 г.
Д-р Иван Селимински – най-крупната личност от Възраждането, пръв просветител и будител, който само поради неизвестността на ръкописите му е бил лишен от привилегията да застане редом до Софроний Врачански и др. Роден в Сливен през далечната 1798 г. През 1825 г. основава първото българско класно училище в родния си град. Със своята родолюбива дейност той си навлича омразата на гръкоманите, които за да се отърват от него намислили да го убият. Наклеветен пред властите, той бива затворен, но самият аянин (валийски помощник у турците) Тахир ага, който не бил виждал „по-учен човек от него“ го пуснал на свобода с думите „такива хора трябват и на турци и на българи“. Учи медицина в Атина и Италия. Бил е лекар в Букурещ. Умира малко преди Освобождението, като завещава всичкото си богатство за благотворителни цели.
Добри П. Чинтулов – родоначалникът на българската поезия, вдъхновен поет на бунта за свобода и неуморим учител и просветител. Роден в Сливен през 1822 г. Песните му-стихове са издържани по форма и съдържание, написани на чиста и звучна българска реч и пазят и до днес свежестта и силата си. Не по-малка е заслугата на Чинтулов и като учител – още от 1850 г. поставя на здрави основи образованието, освобождавайки го завинаги от влиянието на гръцките училища и подпомагайки всячески развоя на новобългарското училище. За първи път в Сливен той въвежда български език и в църквите. Умира през март 1886 г.
Сава Доброплодни – педагог учител, проповедник-оратор и пръв български драматичен писател. Роден в Сливен през 1820 г. Издейства си от местните чорбаджии помощ от 40 гроша месечно и отива да учи, заедно с Раковски, в прочутото тогава Куручешменско училище (Цариград). Веднага след това се завръща в България и става учител в Котел – негови ученици са Сава Филаретов, д-р Миркович и др. След това става учител в Шумен с ученици Добри Войников, Васил Друмев и др. Автор е на първата българска комедия „Михал“ (1853 г.)
Антон Иванов (Камбуролу) – един от най-ранните радетели за народностно възраждане и образование в края на XVIII и в първата половина на XIX в. Богат търговец и собственик на големи имоти с буен огън за свобода в душата му. Роден в Сливен през 1755 г. Напуска родния, град заедно със семейството си, и се установява в Брашов. Антон Иванов редовно пращал брашовска стока за Сливен, а от там купувал вълна и памук и горещо помагал на града си. Родолюбец и голям благодетел той разбрал, че отечеството му няма да се освободи и издигне ако няма учени хора, чрез които народа да се просвети. Подпомагал щедро млади хора да следват в чужбина – на негова издръжка завършват медицина д-р Янули и д-р Иван Селимински, но неговото меценатство е свързано най-вече с д-р Петър Берон и „Рибния буквар“, напечатан с негова помощ през 1824 г. 10 000 сливенци скитат в мизерия и болести във Влашко и спират в гр. Плоещ. Тогава Антон Иванов купува за 300 000 гроша обширно място и основава цял град за сливенци наречен Нов Сливен. Така името му остава записано в историята между първите възрожденци радетели за народна просвета, а родолюбието и меценатството му се сочат като достоен пример.
Иван Добровски – най-яркият борец за защита на българщината, книжовник-просветител, учител. Роден в Сливен през 1812 г. Издава списанието „Мирозрение“, в което посвещава най-много внимание на езикословни и исторически въпроси. Вземай дейно участие по църковни въпроси и е изпратен за делегат на църковния събор в Цариград. Умира през 1896 г.
Д-р Георги Миркович – Завършва медицина в Монпелие, става лекар в Стара Загора. Напуска много скоро и отива в Румъния да събира помощи от богати българи-търговци за сливенските училища. Бил е директор на Болградската гимназия във Влашко и градски лекар. След Освобождението се завръща в Сливен и става директор на класното реално училище. Д-р Миркович е бил и филантроп и благодетел. Умира в Сливен през 1905 г.
Да знаем и помним имената и делата на тези бележити българи, сливналии, родолюбци, просветители, благодетели, патриоти посветили живота и делото си на родния град и България.
На 20 юли 1914 г. Комитетът за издигане паметник на Хаджи Димитър организира тържество със специална програма с откриване изложба на модело-проектите от конкурса за паметника и полагане на основния камък съпътствани с множество мероприятия – осветяване знамето на запасните офицери, прочитане протокола на журито, дефилиране на войските и спортните дружества и др. Комитетът издава акт за поставяне основния камък на паметника, въздигнат с пожертвования на сливенци, всички български общини и признателни българи. Мишо Тодоров написва „Химн на Хаджи Димитър“ по този случай през същата година.
Комитетът работи активно по набиране на средства. Местното общинско управление със свое решение от септ. 1926 г. отпуска сумата от 5000 лв. от общинския бюджет на фонда за въздигане паметника. Води се строг отчет за всички получени и изразходвани средства – до 1932 г. сумата възлиза на близо 700 000 лв. В позив от 22 авг. 1932 г. до заможните сливенски граждани в Сливен, София и другаде, комитетът призовава за набиране на още около 750 000 лв. нужни за завършване на паметника – „Довършването на паметника е въпрос за чест и достойнство за всеки сливенец“.
Проектът на паметника е възложен на нашия съгражданин, арх. Йордан Йорданов, а изпълнението на архитектурната част на строежа – на софийския предприемач Рангел Станков. За скулптурната част на паметника е обявен конкурс в края на 1930 г., като изискването е статуята да се изработи по фотография на войводата от 1866 г. Сливенския скулптор Стефан Пейчев е авторът на статуята на Хаджи Димитър.
Паметните тържества по отриване паметника на Хаджи Димитър са на 7, 8 и 9 ноем. 1935 г.. Тържествата минават под почетния патронаж на ген. Рашко Атанасов, министър на вътрешните работи. В. „Изток“ издава паметен брой 53 от 3 ноем. 1935 г., посветен на войводата и събитията по откриване на паметника.
„Величието на един народ трябва да се мери не само по количеството на материалните придобивки, но преди всичко по качеството на неговите духовни и нравствени постижения“, проф. Н. Долапчиев.
Ваня Койчева
Държавен архив - Сливен
Още снимки
