На 18 януари се навършват 87 години от рождението на поета Дамян Дамянов. Роден е на днешната дата през 1935 г. в Сливен.

През 1961 г. завършва специалност „Българска филология“ в Софийския университет. Работи като културен консултант във в. „Народна младеж“, а по-късно е редактор в списание „Пламък“.

Има трудна съдба, белязана от знака на жестока болест. Но въпреки всичко не се пречупва. До края на живота си следва порива на своя талант.

За него с пълна сила важи максимата, че когато Господ взема едно, дава друго…

Съпруг е на поетесата Надежда Захариева, с която имат три деца – двама синове и дъщеря.

Оставя на България 38 стихосбирки, многократно преиздавани през годините.

Поезията му завладява с откровеността си – искрена, някак делнично непретенциозна, дълбоко прочувствена. Възприема се с лекота. Звучи толкова естествено, неподправено – като споделяне. Докосва най-нежните струни в сърцето на човека. Затова повечето негови стихотворения са превърнати в песни.

Публикуваме три от най-хубавите му творби. Знаем, че те ще направят деня ви по-усмихнат и по-красив!

Жена

Под големия вятър на големия свят,

под листа, снегове, времена

ний вървим по земята с ненаситния глад

да се любим със тебе, жена!

Що за тъмна магия, що за жажда си ти?

Под листа, снегове, времена

търся в теб да открия различни черти,

аз откривам все тебе, една.

Но когато ти плачеш и изгаряш до мен,

виждам в теб снегове, времена

и магията зла, че от тебе роден,

търся себе си в тебе, жена.

Когато си на дъното

Когато си на дъното на пъкъла

Когато си най тъжен и злочест

От парещите въглени на мъката

Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти

И притъмнява в тези две очи

Сам слънце си създай и от лъчите

Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си

И си зазидан в четири стени

От всички свои пътища премазани

Нов път си направи и сам тръгни

Трънлив и зъл е на живота ребуса

На кръст разпъва нашите души

Загубил всичко, не загубвай себе си

Единствено така ще го решиш.

Интимно

Не ме допускай толкоз близо ти

До себе си, щом искаш да съм влюбен

Ех, вярно е, далечното гнети

но за това пък близкото погубва!

Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж –

Далечното е всъщност ореолът.

Една мечта се срива отведнъж

Разбулиш ли я, видиш ли я гола.

Дори една “Мадона” от Рембранд

Погледната от близичко е грозна

И целият и гений и талант

Е в нейната далечна грациозност.

Дори земята, таз, околовръст,

Която отдалеч е рай вълшебен

Отблизо ти се вужда буца пръст –

Пръст, във която ний ще легнем с тебе…

Още снимки