Режисьорът Методи Георгиев Андонов е роден на 16 март 1932 г. в село Калище, област Перник.
През 1955 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в София със специалност театрална режисура, след което работи в Бургаския драматичен театър, а от 1959 г. в Сатиричния театър в София, където са най-големите му успехи, сред които постановки на „Суматоха“ на Йордан Радичков, „Предложение. Сватба. Юбилей“ на Антон Чехов, „Чичовци“ на Иван Вазов, „Михаил Мишкоед“ на Сава Доброплодни, „Смъртта на Тарелкин“ на Александър Сухово-Кобилин, „Ревизор“ на Николай Гогол. През 1968 г. заснема първия си филм, а през 1970 г. напуска Сатиричния театър и започва да се занимава предимно с кино.
Режисьор е на филмите “Бялата стая” (1968), “Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1971), по романа на Богомил Райнов, “Козият рог” (1972), по разказа на Николай Хайтов, “Голямата скука' (1973).
"Козият рог"
Филмът "Козият рог" е смятан за едно от върховите постижения на българското кино. Заедно с режисьора Методи Андонов, негови създатели са Николай Хайтов (сценарист), Димо Коларов (оператор), Константин Джидров (художник) и др. Главните роли се изпълняват от Антон Горчев (Караиван), Катя Паскалева (Мария) и Милен Пенев (овчарят, любимият на Мария). Автор на музиката към филма е Мария Нейкова, като по-късно по текст на Богомил Гудев се ражда песента „Двама“, изпълнявана от Мария Нейкова.
Част от сцените на “Козият рог” са снимани в метоха Орлица и кошарите около него край град Рила, който се намира по пътя за Рилския манастир.
“Козият рог” излиза на голям екран през 1972 г., като до края на годината е гледан от над 2 милиона зрители. След триумфа си в родината, лентата се прочува и в чужбина. Номиниран е едновременно за участие на фестивала в Кан и за американските награди "Оскар". Въпреки че отпада и от двете надпревари (в Кан поради дипломатически спънки от страна на Турция, а в САЩ поради технически причини) филмът е купен от 62 държави и е един от най-награждаваните български филми на редица други международни филмови фестивали. Отличен е със: специалната награда на журито от Международния филмов фестивал в Карлови Вари (1972), награда "Сребърен Юго" от Международния филмов фестивал в Чикаго (1973), голямата награда и наградата на публиката от Фестивала на българския игрален филм - Варна (1972), награда за женска роля на Катя Паскалева от Международния филмов фестивал в Панама (1972), награда "Фемина" за женска роля на Катя Паскалева от Международния филмов фестивал в Брюксел (1973).
Методи Андонов умира като заслужил артист две години след премиерата на своя шедьовър, за който е отличен посмъртно с Димитровска награда.
