Дълги години търсех дефиниция на това що е народ – служене на народа, мисли, чувства, борби на народа. Накрая се спрях на едно определение, което е кратко, обаче слага нещата по местата им ­ народ е общност от хора, които носят неповторими, само свои културни ценности, предавани от поколение на поколение, за да стигнат до наши дни, до нас и да служат за легитимация на тази общност на хора. Физиономията на нацията се определя от нейната култура, не се определя от фабриките, не се определя от магистралите, ако щете, определя се от това, което е съвършено неповторимо, което е българско, което е немско, което е френско, което е испанско. Защо е нужно това нещо? Защото законите на вселената са голяма работа, законите на Космоса и законите на обществото­ това е преливане от енергии в енергии. За съжаление това е едно падане на вода, водопади, които въртят електрическите централи, ама на все по-ниско и по-ниско ниво, накрая влизат в едно езеро, утаяват се – наричаме го антропия и спират да работят.

За да работи една система – обществена, природна, трябва да има разлика в температурите, в нивата, разлика между хората. Трябва да има разлика между народите. Културата е оркестър, който изпълнява мелодии на стотици инструменти. Ние сме един неповторим български инструмент – трябва да задържим струните, да държим пръстите, да владеем душата, като засвирим, да кажат – ето, българите удариха гъдулката. Гъдулка, гъдулка, хайде някой да бие тъпан – то си е негова работа, да надува фанфарите, но без гъдулка няма световен оркестър.

Невъзможно е духовно да бъде изхранен един народ или една цивилизация с това, което ни се представя. Това объркване на нормално и ненормално, тази защита на кривото, преминаването на философска гледна точка, че всъщност не се знае кое е право и кое криво, кое е бяло и кое черно, не се знае кое е добро и зло, тая липса на мярка, тая липса на правила довежда до едно объркване. Особено на младите хора, на които им се повредиха шийните прешлени да си въртят главите наляво и надясно и да не знаят всъщност какво виждат. Хората не отстъпват на птиците, хората също имат нужда от крила, но птиците, за да кълват, си навеждат главите и забравят, че имат крила, забравят, че могат да летят. С кълване на зърна няма да полетим. А това състояние, в което се намира българският дух, се нуждае именно от полет, от отлепване от това състояние. Ние не сме там, където трябва да бъдем. Не се знае по какъв път да вървиш, накъде, какво казваме на хората, какво предлагаме, къде е националната доктрина, къде е националният идеал, за какво става дума? Това, което става, очевидно буди нуждата две думи да се напечатат на челата на българските управници „чувството за мярка”. Ако някои кадри служат за документация за това как сме живели, уверен съм, че няма да повярват. Никой не е казал да няма подправки на яденето, но манджа от подправки не се прави.

­ Културата на българската нация все пречи на обединението. В това отношение сме близко до латинската максима „колкото глави, толкова мнения”. България е пълна с чудесни хора днес, но няма правилно разпределение на материалните стойности. И в миналото и сега няма място за спорове кое е първо – разбира се, духовното начало, после е материалното. Правилото на Конфуций е изпитано от времето. На въпроса как трябва да се управлява една държава, геният е казал: „Трябват 3 неща – оръжие, хляб и вяра на хората в техните управници.” Попитали го, ако трябва да се откажат от нещо, той отговорил – от оръжието – ще избиват, но пак ще останат; второто нещо, от което бихте се отказали – от хляба – мнозина ще измрат, но други ще ядат корени, плодове и пак ще има хора. А от какво не можете да се откажете – от вярата на хората. Проведохме 800 срещи в цяла България – имаме надеждно поколение – умни и красиви момчета и момичета. Расте невероятна българска младеж. Надеждата е в това, което се ражда.

Още снимки