Д-р Стефан Константинов е бивш министър на здравеопазването в периода 2010–2012 г. Работил е като гинеколог в „Майчин дом“, бил е изпълнителен директор на Онкологията в София. В момента е лекар в АГ болница „Шейново“, а научният му интерес е насочен към оперативната гинекология и онкология.

– Доктор Константинов, били сте министър на здравеопазването. Как оценявате новата политическа ситуация и първите стъпки на правителството? Виждате ли реални предпоставки за реформи?
– Политическата ситуация е повече от благоприятна за реформи. Убедително еднопартийно мнозинство в Народното събрание, даващо възможност всяка добра идея да намери бързо законово изражение. Първите стъпки обаче ми изглеждат по-скоро плахи, идеите са доста оскъдни. А специално за сферата на здравеопазването – тепърва предстои да видим дали ще има добри реформи.

– В своите анализи често сте критичен към политическата класа. Каква е основната причина за кризата на доверие и кои са най-сериозните рискове пред Румен Радев?
– Доверието се печели, когато делата съвпадат с думите, с дадените обещания. Всички даваме гласа си за някоя политическа сила, защото тя е декларирала нещо, което ни харесва. Съответно доверието се губи, когато резултатите се разминат с обещаното. Кризата на доверие се създаде, защото поредица партии направиха точно обратното на това, което обещаха. Емблематичен пример в това отношение бяха от ИТН, за което партията получи заслужено наказание от суверена, която е тяхна любима дума. Но този процес се отнася и до всички останали формации. Така се отвори врата за нов политически субект, макар със съвсем не нов политиката лидер. Големият риск пред Румен Радев е същият, какъвто е за всяка друга партия – да не оправдае очакванията на хората. Радев дойде със заявка да премахне олигархичния модел на управление и да върне законността. Не го ли направи, чака го къде по-бързо, къде по-бавно движение надолу.

– Какво трябва да направят управляващите още в първите месеци, за да убедят хората, че промяната е истинска?
– Да покажат дела. Времето на предизборните приказки мина. Анонсът за съкращения в администрацията и премахване на автоматичните индексации е правилен ход. Но засега това са само декларирани намерения. Правителството трябва да се съсредоточи върху смислени мерки , дори за момента да изглеждат непопулярни в дадени кръгове.

– Очаквате ли да се случи и реална здравна реформа?
– Тук съм силно раздвоен. От една страна, политическата ситуация е суперблагоприятна, такава не е имало 30 години. От друга страна, прави впечатление липсата на фигури с ясни позиции по големите проблеми на здравеопазването. Липсата на добра комуникация в това отношение не е добър знак и ме кара да съм предпазлив в очакванията си.

– Кои три проблема в здравеопазването изискват незабавни решения?
– Незабавните решения в здравеопазването обикновено са популистки и рядко носят трайни ползи. Бих предпочел да изброя три ключови проблема, решаването на които не търпи отлагане. Спиране на безконтролното разрастване на болничната система, която поглъща все повече от ограничените финансови и кадрови ресурси, с които разполагаме. Промяна в начина на финансиране в здравеопазването, като тук включвам плащането на болниците, плащанията за лекарства, но също и ясна регулация на доплащането, която би предпазвала хората да бъдат изнудвани да вадят за щяло и нещяло пари от джоба си. Укрепване ролята на извънболничната помощ и преосмисляне на начина, по който взаимодейства с болничната. Водещо трябва де е не клишето „да извадим дейности от болниците в извънболничната помощ“, а къде пациентът ще получи най-адекватна медицинска услуга, при сигурни условия, в рамките на ограничените средства, с които разполагаме.

– Смятате ли, че новите управляващи имат сили да се справят с корупционните практики в здравеопазването? Кой печели от това здравеопазването да остане в хронична криза?
– Управляващите имат сили, защото избирателят им ги даде, осигурявайки им абсолютно мнозинство. Държавният апарат има могъщи ресурси и сме виждали какво може да прави, когато иска. Въпросът не е дали имат сили, а дали искат. Отговорът ще започне да се прояснява с назначенията, които правят. Ако издигат по върховете читави хора, надежда има. Ако наблегнат на такива със спорна репутация или предпочетат хитрия вариант – невзрачни фигури, бушони, сложени само да подписват под диктовката на кукловоди, то забравете за спиране на корупционните практики. Само крайните получатели ще се променят, даже това не е сигурно. Хроничната криза за едни в здравеопазването е хронична печалба за други. Последните по правило са по-приближени на властта. Дори често те я определят.

– Защо здравната система създава усещане за несигурност дори когато поглъща все повече средства?
– Заради неясния път на пациента. Заради липсата на контрол на качеството на продукта. Всичко е сведено да плащане за бройка, за епизод на лечение. Повече болни, повече хоспитализации, повече операции – по-големи приходи. Така работи системата. Хората се лутат, нямат доверие къде да отидат. Често получават разнопосочни мнения, няма институции и организации, които да следят за качеството, колегиалността, етиката. Хората у нас, като се разболеят, ако не е спешно състояние, не отиват директно в най-близката болница. Те търсят имена, препоръки, звънят на приятели или познати лекари да ги упътят. Просто защото не вярват на системата.

– България губи лекари и медицински сестри. Може ли тази тенденция да бъде обърната? Какво е необходимо, за да останат младите лекари в страната?
– България никога не е имала по-голям брой лекари на глава от населението. Твърдението, че губим лекари, не е много коректно. Да, част от завършилите у нас заминават за чужбина, но ние произвеждаме сравнително много кадри – къде ли не се откриха вече медицински факултети. Проблемът при лекарите е същият, както при пациентите – неясният път. Дали най-добрите попадат на най-добрите места за специализации? Дали най-умните правят най-добра кариера? Много добро предизборно обещание по тези тема има партията на Румен Радев и се надявам да го изпълни – за единен национален анонимен изпит за специализация. Що се касае до сестрите – те избягаха от страната през 90-те години. Днес просто са малко, остарели и уморени от работа на по няколко места. Младите нямат особено желание да практикуват професията, особено като я видят отвътре. Техните проблеми устойчиво няма как да бъдат решени, ако не се решат големите проблеми на цялото здравеопазване.

– Ако трябва да поставите диагноза на българското здравеопазване, каква би била тя? Коя е най-тежката хронична болест на системата?
– Диагнозата е тежка фрагментация и разпокъсаност на системата.

– Защо всяко правителство обещава реформа, а пациентите рядко усещат реална промяна?
– Те вече спряха даже да обещават. Няма как пациентите да усетят промяна, ако такава няма. Това, че с пари от Европа имаме хеликоптери, е хубаво, но не е реформа. Дори фамозната национална детска болница да бъде изградена, това няма да е реформа. А просто построена сграда.

– Къде изтичат най-много средства от здравната система и трябва ли моделът на здравното осигуряване да бъде променен?
– Кардинална промяна на модела – не. Усъвършенстване – да. Пътища много, но всички минават през финансов контрол, самоконтрол, премахване на грешните стимули. Иначе най-много средства се отделят за болници и лекарства. Там определено има създадени условия да изтичат средства. От време на време гръмва някой скандал, който бързо се замазва. Шумни акции без реални резултати за обществото.

– Какво би ви накарало да повярвате, че този път промяната е възможна?
– За начало – кадрите, които се лансират. Личностите говорят много за намеренията, а после и делата им.

– Ако днес ви поканят отново в управлението, бихте ли приели и при какви условия?
– В управлението има смисъл да се участва само ако наистина може нещо да се направи за подобряване на здравната система. При настоящата неяснота относно намерения и цели е безпредметно да се размишлява по подобен въпрос.

– Кое е по-трудно за лечение – болният човек или болната държава?
– Такова сравнение би било твърде условно. Но има нещо общо – за успешното лечение и на пациент, и на държава е необходимо на първо място болният субект да иска да бъде излекуван. В противен случай всички усилия ще са слабо ефективни.

Петя БАХАРОВА

Източник: "Филтър"

Още снимки