Ако човек следи дебата за икономическите мерки в България, ще остане с впечатлението, че сервитьорите, хостесите и барманите са изнесли цялата тежест от коронакризата върху раменете си.
Не медиците, които не са спирали да се грижат за пациентите си в животозастрашаващ режим на работа. Не учителите, учениците и родителите им, които изгубиха целия втори срок в опит да създадат несъществуващата система за електронно образование. Не компаниите от реалната индустрия, която беше дръпната надолу заради световния икономически срив, а не със заповед на Кирил Ананиев.
Няма друг сектор от икономиката, който да получи толкова привилегировано внимание от властите както ресторантьорския бранш - многократни лични разговори с премиера Бойко Борисов, изключения от противоепидемичните правила, извънредни данъчни отстъпки и обилно медийно отразяване на частния лобистки натиск.
Независимо от пряката връзка с втория пик на епидемията - дискотеките и нощните клубове останаха отворени под условието за 1 клиент на кв.м. Обещанията за строг контрол по заведенията бяха забравени, а сниженото изискване за дистанция между масите се пренебрегва без последствия. Болниците са пълни? Важното е кръчмите да не останат празни.
Щом гражданите си позволявали да се събират на протести, дискотеките били длъжни да минат в режим на отваряне.
Десетилетните принципи в данъчната политика на Министерството на финансите бяха пренебрегнати, за да може ДДС да се намали за един-единствен сектор ("подсладено" с отстъпка за книгите и памперсите). Схемата за бюджетно доплащане на заплатите беше разширена специално за туристическия бранш на 80:20.
В крайна сметка, и това се оказва недостатъчно: данъчното законодателство ще се промени за втори път в средата на годината, за да се въведе 9% ДДС-ставка за фитнесите, случайните превози и продажбите на бира и вино в заведенията.
Нямаме търпение да чуем аргументите на мнозинството, когато се наложи да обясни защо ще стимулира потреблението на алкохол в среда с висок риск от разпространение на Covid, докато Италия, Гърция, Австрия, Дания и Великобритания една след друга връщат карантината за български граждани.
Временното снижаване на ДДС след началото на пандемията не е българско откритие. Разликата е в това, че Германия свали косвения данък с малко, но върху всички стоки и услуги (от 19 на 16% за стандартната ставка, и от 7 на 5% за тези, които и досега ползваха отстъпки). Великобритания също стимулира хотелите и ресторантите, но не и продажбата на алкохолни напитки. От самото начало на кризата Лондон гарантира 80% помощ от държавата (с таван до 2500 паунда) за хората в неплатен отпуск във всички засегнати от Covid сектори, с което позволи по-плавно и безопасно отваряне на икономиката.
Най-големите европейски държави отделиха целеви ресурс за подкрепа на иновативни бизнеси, технологични стартиращи фирми, центрове за медицински и други научни изследвания, защото бъдещето на икономиката не е в услугите с ниска добавена стойност.
През това време България стимулира нощния си живот.
Обещаните грантове за микро- и малки фирми се забавиха с три месеца, средните предприятия още не са получили достъп до финансиране, а парламентът трябваше да дописва правилата за безлихвените кредити в средата на юни, за да може парите да стигнат до безработните хора, за които са предназначени.
Ако това може да се нарече "антикризисна политика...
Още снимки
