Янчо говори направо – за живота такъв, какъвто е. За детството, което не избираш. За пътя, който сам си изкарваш. И за свещта – онова малко парче светлина, което палиш не за да се видиш, а за да не забравиш. История за човек, който не търси жал, не се оправдава и не се отказва – просто продължава, колкото гори свещта.
Източник: estorium.org



