Лошото състояние на държавните болници някак се превърна в правило, а когато има изключения, аплодираме шумно. Мизерията и разрухата в детските отделения обаче е престъпен факт, който се премълчава и неглижира от години. Потърпевшите вече не могат и не искат да мълчат и са готови да разкажат за травмиращите си преживявания и да попитат – докога така?

Годината е 2021. Мястото е България, страна членка на Европейския съюз. Кадрите, които виждате, са от детски отделения в държавни болници в страната. Тази история може да бъде разказана от много лица. Най-малко вероятно е да я чуете от потърпевшите – децата. Те са така устроени, че се стараят да забравят лошото възможно най-бързо, а когато не успеят, обикновено не желаят да говорят за него.

Затова ще ви го разкажем ние, с помощта на родителите, преживели кошмара с децата си.

„Беше мръсно и банята толкова миришеше, че детето ми не искаше да влиза вътре. Топла вода пускаха само вечер след 20:30. Стаята аз сама си я почистих с течен сапун, антибактериални кърпи и парцал за пода… Храна имаше за детето закуска (попара хляб сирене и захар, но нямаха лъжица…“

„Всичко изглеждаше като филм на ужасите… мизерия, течащи тръби (като си миеш ръцете, всъщност си миеш и краката), не се затваряха вратите към тоалета (просто си ходиш с всички от персонала) и решетки“.

„Влизам- до мен повръщано по цялата стена. ……… В тоалетните, които бяха с дупки имаше неизчистена диария, а санитарките миеха като хвърляха една кофа с вода. Седях 7 дни нито повръщаното изчистиха, нито диарията от тоалетната като хората. Имаше хлебарки, душ да се изкъпя нямаше защото цитирам “циганите ги крадат и няма смисъл” . Нямаше дори течаща вода за да си измия зъбите“

„Нямаше отпление. Накараха ни да си донесем духалки. Нямаше и чаршафи и одеала, казаха ни да си донесем. Мъжът ми се върна до вкъщи за да вземе, защото нямаше на какво да си сложа детето“.

Това са само част от спомените на травмирани родители, попаднали като придружители на болните си деца в държавни детски отделения.

От кого зависи – от всички нас, управляващи, персонал и пациенти, всички сме звена във веригата. Не е нормално, разберете го, всички заслужаваме повече. Не е нормално да крадеш от болницата, не е нормално да чупиш и цапаш, не е нормално също да крещиш на персонала. Това го казвамe за хората, които смятат, че думата „държавен“ означава „лично мой“.

По същия начин не е нормално да оставиш „търговското дружество“, на което си управител, или в което работиш, да изглежда така. Не е нормално и държавата да не проверява какво предлага на пациентите въпросното дружество, захранвано от държавната здравна каса.

Решихме да спрем да се питаме какво и как може да се промени и като за начало избрахме да крещим. Силно. Един проблем става много труден за заобикаляне, когато за него знаят много хора. Така че – крещете с нас!

Още снимки