Covid-19 се връща в Европа и това провокира предупредителна реакция от страна на СЗО. Няколко държави на континента отчитат повече нови положителни проби в сравнение с първите седмици на пандемията, а за последната седмица официалната статистика е регистрирала над 300 000 нови пациенти.

Разликите между отделните страни са видими - а съпоставките между отделните показатели (брой население, разпространение през изминалите месеци, ниво на смъртност и др.) дават повод за по-внимателно вглеждане.

Как изглежда сравнението между броя на новите случаи за последните 2 седмици спрямо 100 000 души от населението сред 39 държави от Европа.

Използвани са данни на Европейския център за контрол на болестите за периода 1 април - 16 септември 2020 г. Статистиката им за броя на населението в страните е взета от базите данни на Световната банка.

Как изглежда траекторията на заболевамостта в отделните държави

Инфографиката показва динамиката след значителното увеличение в разпространението на Covid-eпидемията в България през лятото. През последните седмици то е достигнало плато до около 25 нови положителни проби на 100 000 души население за двуседмичен период.

Видим значителен и стабилен ръст на броя на новите случаи има във Франция и Испания, които вече надскачат нивото на заболеваемост от първите седмици на извънредното положение.

Повишават се и случаите (макар и в относително по-малък мащаб) в Чехия, Унгария, Австрия, Словакия, Албания, Босна, Хърватия, Нидерландия.

Първата тежко засегната държава в Европа - Италия - забелязва увеличение на случаите, но не толкова драматично, както в март и април.

Швеция, която въведе алтернативен режим на противоепидемични мерки, вече е в ниските нива на "опашката" на кривата от лятото.

Смъртни случаи на пациенти с Covid-19 спрямо 100 000 души от населението

Официалната статистика показва, че от началото на епидемията до 16 септември в България са починали 739 души, или малко над 10,5 смъртни случая на 100 000 души от населението.

Средното ниво за избраните държави от Европа е 20,1, което привидно поставя страната в много добра позиция спрямо континента. Данните обаче показват стабилна прогресивна тенденция към увеличаване на смъртността при пациентите с Covid-19 през последните седмици в страната.

Отчетените данни от националните здравни власти показва значителни разлики в отделните страни в Европа. Най-висока е общата смъртност в Белгия (86,6), Испания (63,9) и Великобритания (62,51). Швеция (57,19) е на пето място след Италия (59,03).

За сравнение - най-малко е съотношението на починалите от Covid-19 спрямо цялото население в Словакия (0.69), Латвия (1,82), Кипър (2,51) и съседна Гърция (2,93). Държавите от Централна и Източна Европа, Балтийските страни и скандинавски държави като Финландия и Норвегия показват най-добри резултати по този показател.

Епидемиологът Петър Марков (преподавател в Оксфорския университет) прави важно наблюдение по повод промените при смъртните случаи.

Данните за средния брой смъртни случаи от Covid-19 на седмична база показва, че броят на жертвите в силно засегнати държави като Италия, Испания и Франция в момента е цели 40 пъти по-нисък от броя им в седмиците на пролетната епидемия.

Марков дава две възможни обяснения за казуса в профила си във Facebook:

1) Увеличил се е броят на заразените, които здравните власти успяват да идентифицират в сравнение с този през март и април - тестването е подобрено, което е "ключова предпоставка за контрола на разпространението на вируса посредством изолиране и карантиниране", а привидното повишаване на заболеваемостта всъщност може да е резултат от по-добро откриване.

"Ако това е така, а данните сочат в тази посока, то броят на новозаразените в сегашната втора вълна в Западна Европа, въпреки привидностите, може да е реално по-нисък от този през пролетта и това има важно значение за еволюцията и контрола на епидемията през следващите месеци", пише той.

2) Второто потенциално обяснение на ниския брой смъртни случаи, според Петър Марков, е че вирусът е снижил значително леталитета си в сравнение с март и април. Това може да е резултат от по-добро лечение на тежко болните пациенти или от увеличаването на дела на по-младите и нискорискови инфектирани лица спрямо масовото разпространение на заразата сред възрастни и хронично-болни хора през пролетта.

"Тя демонстрира ползата от усилията да се пазим от заразяване в ранните етапи на епидемията и оборва погрешната логика от преди месеци, която гласеше „Какъв е смисълът да стоим заключени по домовете си? Ако вирусът е толкоз заразен, като се отменят мерките и излезем, пак рано или късно ще го прекараме.“

"Ето това е смисълът: за човек, който живее във Франция например, и се зарази с вируса, шансът да оцелее е вероятно няколко пъти по-висок сега, в сравнение със заразяване през март", пише той.

Още снимки