Липсата на кадри и намаленото финансиране са основните проблеми, които стоят пред лечебните заведения, а решаването им е от първостепенно значение за нормалното им функциониране. Това показват основните изводи от анкетата на „Индекс на болниците", които бяха представени по време на дискусията "КОВИД-19, предизвикателства и решения при лечебните заведения за болнична помощ". следващите дни ще публикуваме и коментарите на специалистите, които участваха в дискусията, върху тези изводи. Днес може да видите мнението на д-р Васислав Петров. Той е председател на Сдружението на областните болници и директор на МБАЛ "Д-р Иван Селимински".
Областните болници са част от структуроопределящите, защото те изпълняват ролята на „Пирогов" за своята област. Всички общински и частни лечебни заведения насочват пациенти, първо към нашите болници. И, ако ние не можем да се справим, ги пренасочваме към големите университетски. Така че, ние изпълняваме ролята на „Пирогов" в отделните области. Голям процент от заболеваемостта и тежките пациенти попадат при нас. От всички наши болници, само две нямат инфекциозно отделение.
Ние поехме първия удар от КОВИД-19, бяхме първите, при които се наложи организация на работата в отделенията. Понесохме нагативите от приемането на пациенти с коронавирус, включително и заразяването на нашия персонал. Първите месеци бяха много тежки. Да, ние не знаехме как да се справим, нямахме достатъчно предпазни средства и дезинфектанти, учехме се в движение. И все пак, на фона на всичко това - понесохме удари, но се справихме добре. Проблемът с кадрите при нас е много по-сериозен отколкото в университетските. Той може би е най-тежък в общинските, но ние сме следващите. Нашият персонал е доста застарял, средната възраст на лекарите е над 55 години, сестрите са на над 50 години.
При нас по-трудно идват млади колеги, защото не сме толкова привлекателни. Те искат да останат в големите градове, а част от областните вече са със затихващи функции. Така че при нас проблемът с кадрите стои много остро. Прави са колегите, че трябва да мислим за създаването на медици сега, за да ги получим след 7-8 години. Те ни трябват, за да можем да продължим да вършим своята работа. Искам да благодаря на МУ–Варна че разкри филиали за обучение на сестри и акушерки в доста градове. Това дава възможност на съответните региони да имат такива кадри, след като студентите завършат.
Проблемът с финансирането при нас също е доста остър, дотолкова, доколкото ние се сблъскваме със същите проблеми каквито и колегите-липса на пациенти за планов прием. Тези 85% помогнаха в най-тежките месеци, за да можем да финансираме заплатите. Но за съжаление по този начин изостанахме с плащанията към различни доставчици и някои боолници натрупаха доста задължения. Надявам се новото финансиране по Наредба 3, специално за инфекциозните отделения и създаването на възможност да запазим капацитета на персонала там, да помогне на нашите болници. И това ще бъде още една помощ към нас. Но действително е необходима възможност за гъвкаво финансиране на болниците, които имат нужда. Епидемията не се разпределя равномерно в цялата страна. Има месеци, в които някоя областна болница е в много тежко състояние, работи интензивно с пациенти с КОВИД-19, а друга през това време не е с такова натоварване или има по двама-трима такива пациенти. Нека има възможност да се помогнем гъвкаво на болниците, които имат най-голяма нужда от това.
Още снимки
