Новите управляващи вече заявиха намерения за промени в здравния сектор. Как се справят общинските болници по време на четвъртата вълна, има ли необходимост от нови лечебни заведения, как да се реши кадровата криза и има ли надежда за българското здравеопазване, отговаря д-р Васислав Петров, директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен.

- Д-р Петров, какво е състоянието на областните болници година и половина след началото на пандемията? Върнаха ли се пациентите?

- За съжаление, пациентите все още не са се върнали. В момента ние излизаме от четвъртата вълна на пандемията. Отново от се септември до декември областните болници поеха основната тежест на лечението на КОВИД болните. Всички те разкриха 30% от леглата си за такива пациенти. В момента в различните области, според натовареността, започваме постепенно да намаляваме броя им, но леглата все още се запазват. Според последната заповед на здравния министър да ги сведем на 20% спрямо общия им брой в лечебните заведения, също ограничава нашите възможности да приемаме пациенти с други заболявания. Заради пандемията, самите хора все още избягват болничното лечение.

- Адекватно ли се оказа финансирането, което получихте през тази година от НЗОК, особено сега с оглед на повишените цени на ток, вода и т.н.?

- Повишаването на цената на клиничната пътека за лечение на КОВИД-19 помогна на болниците да компенсират разходите. Всички наши анализи, които сме направили за лечебните заведения, лекуващи това заболяване показват, че заплащаното от касата за терапията на един такъв пациент, все още не покрива разходите. Има по-леко, но има и по-тежко болни. Има и такива, които лежат по 20-30 дни, налага се те да бъдат лекувани продължително. За тях цената на клиничната пътека не е достатъчна. Хубавото е, че все пак имаше увеличение. По този начин намалихме загубите. Решението от последните три месеца НЗОК да плаща на 100% лимита на болниците, които работят КОВИД-19 също помогна, защото получихме допълнителни средства. Това реши немалка част от въпросите на фона на рязкото повишаване на цените на енергоносителите. Доволни сме и от решението на Министерския съвет за предоставяне на средства за кислород, който също поскъпна значително. Затова отпуснатите средства дойдоха навреме за областните болници.

- Как гледате на предложенията за промени на новата коалиция? Например въвеждане на 20 пъти разлика в заплащането на медиците в болниците или на мандатност в ръководството им?

- За момента това са само предположения в много суров вид. Нека първо видим какви решения ще вземат новия здравен министър проф. Асена Сербезова и новия кабинет. Ние очакваме да бъдем поканени за обсъждане на по-нататъшната стратегия за развитие на здравеопазването, която коалицията ще прилага. Аз смятам, че областните болници в лицето на своите директори, имат една добра експертиза и могат да помогнат в изготвянето на такава стратегия и в частност на нашето място в нея.

- Заговори се за защитени болници и за премахване на търговския статут, това ще помогне ли на държавните и общинските болници?

- Въпросът за статута на самите болници също не е изчистен напълно. Каквото и да се мисли по този въпрос, има две важни неща. Едното е адекватното финансиране, другото е обезпечаване с достатъчно персонал, за да се гарантира обслужването на пациентите. Какъвто и статут да имат те, тези два параметъра трябва да са налице и да се спазват. За нас не е толкова важно какъв ще бъде точно статутът на лечебните заведения за болнична помощ, колкото да има кой да работи в тях и да имаме нормално финансиране. Защитени болници има и сега, плащат се допълнителни средства на някои общински в по-тежките райони. Винаги е имало такива. Идеята за защитени болници сега също не е изчистена. Не е ясно дали става въпрос за тези в отдалечените райони или ще се реши, че някои трябва непременно да съществуват, както и кой ще ги подпомогне, за да ги има. Нашето сдружение отдавна е отправяло предложения до няколко различни здравни министри в тази посока. Всички признават, че точно областните болници са гръбнакът на здравеопазването. Коронакризата показа, че ние сме тези, които първи могат да бъдат преструктурирани и да поемат всички пациенти, нуждаещи се от медицинска помощ. Ние сме първите, поемащи спешността с изключение на София, Варна и Пловдив. Казано накратко ние сме „Пирогов“ на съответната област. Ако говорим за защитен статут на болниците, то те трябва да бъдат подпомогнати така, че да са обезпечени кадрово и действително да останат стожера на здравеопазването във всяка една област. Така всеки човек ще знае и ще разчита, че в неговата областна болница има достатъчно специалисти и ресурси, за да лекува заболяванията на един или друг пациент.

- Задълбочава ли се кадровата криза?

- Кадровата криза се задълбочава с всяка изминала година. Персоналът в областните болници е застаряващ. Хубавото е, че тези от колегите, които имат възможност продължават да работят. Според моите изчисления около 30% са пенсионерите. Точно тези колеги ни спасяват в момента от рязък кадрови дефицит. Надявам се те да бъдат здрави, жизнеспособни и да продължат да работят. За съжаление, с всяка година обаче тяхната възраст напредва, но все по-малко постъпват на работа млади лекари и особено медицински сестри.

- Постоянно има заявки за нови болници и дейности, отразява ли се това на държавните болници?

- Разбира се, че се отразява веднага в съответния регион. Разкрие ли се нова болница, тя веднага търси своето място под слънцето, по-точно своя персонал. Той няма откъде да бъде взет, освен от съществуващите вече лечебни заведения. Така се получава преразпределение и се оголват отделения. Сега, например в Бургас се открива нова болница, която взима хора не само от града и областта, но и от Сливен, Стара Загора, Ямбол. Би трябвало в бизнес програмата на всяка нова болница да бъде вписано откъде ще си осигури персонал. Това трябва да става още преди тя да получи разрешение от Министерския съвет за разкриване. Хубаво е да има нови и съвременни лечебни заведения, но предварително трябва да е ясно, че това със сигурност ще доведе до закриването на някои от вече съществуващите.

- Удачно ли е да се въведе едногодишен мораториум за разкриване на нови дейности с някои изключения като инфекциозни и детски, докато се намери решение на пресищането на страната с болници?

- При разкриването на нови болници трябва да се преценява много внимателно дали въпросната болница ще може да поеме функциите на лечебните заведения, които ще бъдат затворени, след като тя започне да функционира. Колкото до мораториума на новите дейности имам известни опасения. Покрай КОВИД-19 вече близо две години много от инвестиционните проекти за областните болници не бяха реализирани. Надяваме се през следващата нещата да се подобрят. Вече няколко областни болници кандидатстват в Министерство на здравеопазването за нови дейности. Надеждата ми е, това да им бъде разрешено, защото тези лечебни заведения трябва да могат да приемат пациенти с всякакви заболявания, щом имат апаратура и са обезпечени със специалисти.

- Имаме ли нужда от нови болници?

- Знаем какъв е броят на болниците в България, а той не е малък. За да има нови, трябва да има кадрови ресурс. Ако лечебното заведение в дадена област е фалирало или вече не може да изпълнява своите функции, едно ново би помогнало, ако е обезпечено с кадри. Ако е само със самоцел за финансови печалби, това би довело до сътресения в целия регион.

- Оптимист ли сте, че ще има промени този път?

- Всеки път, когато дойде ново ръководство в Министерство на здравеопазването, си мисля за реформи в сектора. За тях обаче се изисква надпартиен консенсус, тъй като те са чувствителни и болезнени, трябва да бъдат добре премислени и подкрепени от всички политически сили. Такъв консенсус се налага, тъй като те не се правят за една и две години, а за по-дълъг период и всеки следващ управленец трябва да е наясно, че те трябва да продължат.

- Какви са най-важните проблеми, които бихте искали да адресирате към новите управляващи?

- Това са кадровата криза и финансирането на лечебните заведения в следковидния период. Всичко това, което се дава на персонала сега допълнително, да бъде запазено и след пандемията. Ако спирането му се случи, ще последва голямо напрежение в лечебните заведения. Затова смятам, че това трябва да бъде осмислено и да се намерят средства и занапред. Така ще се помогне много за запазването на малкото кадри, които са ни останали. Приоритет на управляващите трябва да са и младите медици, защото един лекар се създава с години. Редно е да се погледне още веднъж Наредбата за специализациите, като се определят едни по-високи нива на заплащане на специализантите, за да останат те в България.

Още снимки