Здравните власти са готови да направят крачка към заменянето на клиничните пътеки с диагностично – свързаните групи (ДСГ) от 1 януари 2022 година. Това стана ясно от проект за промени на Наредба 9 за пакета на здравната каса.

Защо толкова време се забави въвеждането на групите, с какво ще облекчат те болниците и готови ли сме за тях. На това отговаря д-р Васислав Петров, директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” в Сливен.

Диагностично – свързаните групи са по-добър вариант за финансиране на болничната помощ. Преди петнадесетина години се заговори за въвеждането им. Ръководствата на болниците, тогава бях заместник – директор, преминахме обучения по линия на Националната здравноосигурителна каса. Оттогава е известно, че за тях ще са нужни много повече средства, отколкото сега за клиничните пътеки.

Няма да е лесно осъществимо, ако има амбицията те да бъдат въведени още от 2022 година. Те трудно биха станали факт в следващите няколко години, защото за плащането по тях се иска значителен финансов ресурс, което би било трудно за Националната здравноосигурителна каса. Преди да се пристъпи към финансов анализ предвид намерението те да бъдат въведени, би трябвало да се направи анализ на заболеваемостта. Изчисленията са доста сложни, но случи ли се, е по-добре и за лечебните заведения, и за болните. Например, при една пневмония няма да се плаща само нейното лечение, но и лечението на сърдечно-съдовото заболяване или нефрологичното, ако пациента има такива съпътстващи. Ние и сега лекуваме и едните, и другите.

Налага се да правим еквалибристики, направо фокуси, да изписваме човека по една клинична пътека, да го хоспитализираме по друга, а в някои случаи и да се изчаква съответен период между двете. Ясно е, че това не е в негова полза. При диагностично свързаните групи няма да се налагат такива неща. Отчита се тежестта на състоянието, отчитат се всички заболявания. Влезе ли човек в болница, ще бъде лекуван без излишни формалности, които сега ни налага факта, че с касата работим по клинични пътеки. Както вече казах, при една пневмония сега се заплащат 600 лева, но двама еднакви по тежест на заболяването пациенти рядко се срещат. Единият може да е само с пневмония, но другия да има и сърдечно увреждане, което също трябва да бъде лекувано. Съответно, на втория лечението ще излезе по-скъпо.

Ние лекуваме и сега всички заболявания, но касата ни плаща само по една пътека. Това е и една от основните причини болниците да трупат дългове. Освен това, пределно ясна е диспропорцията между остойностяването на клиничните пътеки. Тези от лечебните заведения, които не работят по високотехнологичните, са в задължения. Всички знаят, че педиатричните, пулмологичните, инфекциозните пътеки се поемаха предимно от общинските и областните болници. Други не ги искаха и нямаха договори за тях точно заради ниската им цена, тъй като не носят икономическа ефективност.

Животно, което не познаваме, но се надяваме, че е добро и ще ни донесе полза – така виждам диагностично – свързаните групи. Все още по тях има много неясноти, които след направата на евентуална финансова разценка, трябва да се разяснят на нас, мениджърите на болнични заведения.

Още снимки