Дългогодишният отказ на разследващите и прокуратурата да търсят и открият виновните за срутената сграда на столичната ул. „Алабин“ през 2006 г., под която загинаха две момичета, ще струва на държавното обвинение повече от 60 000 лева, пище "Лекс".

Това става ясно от определение на Върховния касационен съд (ВКС), с което той допусна за касационно обжалване делото срещу прокуратурата, заведено от майката на загиналата в руините Деница Ченишева – Александрина.

Преди две години жената предяви иск за 300 000 лева за неимуществени вреди. Той е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) заради нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Трагедията се случи на около 18 ч. на 19 септември 2006 г., когато сградата на ул. „Алабин“ рухна, докато по улицата с автомобил са преминавали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете момичета починаха на място.

Разследването се проточи 10 години и делото започна на първа инстанция през 2016 г. Подсъдими за причинената смърт на двете момичета бяха собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма „Хрисома“, инженер Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов – управител на „А3-Архитектура и изпълнение“ и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ „Медия Манчо“, срещу когото делото беше гледано задочно, защото е в чужбина.

Делото на два пъти беше прекратявано, но в крайна сметка беше внесен обвинителен акт в съда, който се крепеше основно на спорните показания на свидетеля Николай Александров. Той е работил на обекта и твърдеше, че в сградата са рязани носещи релси и колони, но многократно променяше показанията си в хода на разследването. Накрая каза пред съда, че е ходил на този обект само след срутването му, за да слага ламарина и катинар и още първата инстанция отхвърли показанията му за рязани колони и релси. В крайна сметка, подсъдимите бяха оправдани на три инстанции, като през 2021 г. ВКС сложи край на съдебната сага.

След това майката на Деница Ченишева заведе делото срещу прокуратурата, а миналата година Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от 15 000 лева, след като прие, че основната част от вредите за майката са от загубата на единственото ѝ дете и оправдаването на подсъдимите, а не от продължителността на делото.

Делото стигна до Софийския апелативен съд (САС), който придаде много по-голяма тежест на вредите от бавното разследване. САС назначи съдебно-психологическа експертиза, която заключи, че майката е щяла да бъде травмирана дори и при осъдителна присъда, но забавянето на процеса удължава агонията на всеки родител, загубил детето си.

Съдът припомни, че основна причина за бавното разследване, което в крайна сметка не доведе и до осъдителна присъда, е това, че още на следващия ден след срутването, местопроизшествието е било разчистено, без да е заснето и да са извършени процесуално-следствените действия за запазване на доказателства. В решението се посочваше, че през повечето години разследващите са бездействали, например за една година е направена една експертиза или са разпитани няколко свидетели, а прокуратурата не е изпълнила дадените от съда указания за ускоряване на разследването. Крайният извод на САС беше, че забавянето от близо 15 години се дължи не толкова на сложността на делото, колкото на нежеланието за работа.

Апелативният съд коментира и опитите на Александрина Ченишева сама да търси истината.

„Опитът гражданин със свои лични усилия да замести държавната структура за разследване говори не просто за липса на доверие в правосъдието, а за безнадеждност… Бездействието на ответника, в продължение на години, въпреки указанията на съдилищата, е убило у ищцата вярата за възмездие чрез върховенството на закона, за смъртта на собственото ѝ дете“, се казваше в решението на САС, който увеличи обезщетението до 60 000 лева.

Делото стигна до ВКС, след като и Ченишева, и прокуратурата обжалваха решението заради размера на присъденото обезщетение.

Върховните съдии обаче прецениха, че ще допуснат касационно обжалване само по отношение на жалбата на майката на Деница Ченишева. Според ВКС е възможно апелативният съд да не е взел предвид всички вреди от неразумното продължилото дело, когато е определял размера на обезщетението.

„В случая е възможно да не са оценени в пълна степен реално причинените вреди както в социално-битово отношение, така и в психологическо и емоционално“, се казва в определението на ВКС.

Още снимки