Та значи тъй: реши и си отиваш!…
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
ще ме спаси от старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Но тръгваш ти дори без сбогом –
аз не те виня.
На този свят – пътеки много,
но любов – една.
Сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта;
и то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе…
Но тръгваш ти дори без сбогом –
аз не те виня.
На този свят – пътеки много,
но любов – една.
На този свят – пътеки много,
но любов – една.



