Остани тази нощ, тук при мен остани.
Двете тежки врати любовта ни ще скрият.
Ще ни пазят отвън тези неми стени.
Ще избягам във теб, ще избягаш във мен.
В тиха, златна гора ще потънеме двама.
И ще гоним безкрай оня дивен елен,
Който бяга във нашите сънища само.
Остани тази нощ! Твоя сребърен сън
ще е моя загадка и дъх в тъмнина.
Остани тази нощ! … Остани! … остани! …
И прекарай ръка по лицето ми тъмно.
Като в лист изпомачкан мойте бръчки махни.
А когато от наш´те целувки се съмне
И когато се вдигне небесният кош,
ти излез, разкажи по най – бързия вятър
за човешката обич и за нашата нощ.
И ще стане по – светла земята.
Остани тази нощ! Твоя сребърен сън
ще е моя загадка и дъх в тъмнина.
Още снимки
