Захария Киров е роден в с. Жеравна в многочленното семейство на Гана Жейнова и Киро Русев. Израства с четиримата си братя Васил, Руско, Данаил, Петър и сестра си Вълкана.

Захария получава първоначалното си образование в родното село и е деветгодишен, когато става свидетел на набитите на колове глави на четниците на Стоил войвода, докарани в Жеравна на 9 май 1876 г.

Под крилото на своя вуйчо, Петър Жейнов, Захария Киров продължава образованието си в Шуменското педагогическо училище, премества се в Сливенската гимназия, след което учи в Софийския университет, но поради липса на средства не го завършва.

Поема по пътя на учителството, започвайки от Елхово, следват Ямбол, с. Жеравна и Сливен.

В Жеравна и Сливен Захария Киров насочва усилията си към преустройство на читалищата „Единство” и „Зора” с призив към гражданите за обогатяване на библиотечния и музейния фондове. На призива има силен отклик и в музеите постъпват ценни уникати.

За двете читалища Захария Киров редактира юбилейните сборници, които сега са архивна рядкост.

Установява се за постоянно в Сливен през 1897 г. като учител по български език и литература в Сливенската мъжка гимназия. В последствие става директор на Първа прогимназия „Хаджи Мина Пашев”, която длъжност заема цели 30 г.

Захария Киров е запомнен като енергична жизнена личност, човечен и вдъхновен педагог, интелигентен и завладяващ оратор, витална натура, заредена с обществен и социален заряд, следващ благородната мисия на посвещението. Негов ученик е Йордан Йовков, който неслучайно се заразява от патриархалната духовност и нравственото родолюбие на своя учител.

Под перото на Захария Киров излизат много стихове, разкази и легенди, публикувани в сп. „Искра”, „Българска сбирка” и „Български преглед”. Негово дело е сложното и правдиво изследване за видните личности на родната Жеравна „В портретната галерия на селото” и „Легендата на Вида”(1921 г.)

След смъртта на Сливенския историк Симеон Табаков, Захария Киров поема редакцията на 2 и 3 том на „История на Сливен”.

Със съпругата си Фроса Славова отглеждат, възпитават и образоват шест деца. Фроса Славова е потомка на Гаврил Кръстевич и д-р Петър Берон. В бащиния й дом в Котел са съхранявани ценни книги, погубени след пожара в Котел 1891 г.

Захария Киров участва в Балканската война и е почетен кавалер на ордена „За храброст” I степен.

За просветителска дейност получава ордена „За гражданска заслуга” I степен.

Почива на 25 ян.1930 г.

Още снимки