Даяна, принцесата на народа. Така я наричат. А тя е била просто една красива жена, която е искала да бъде щастлива. И не се отказа да търси своето щасте, въпреки налаганите от двореца правила и норми.

Знаела е, че ставайки част от кралското семейство, ще трябва да спазва правилата, казват някои. Да, сигурно е знаела.

Но също така е била млада, може би е била романтичка, може би е вярвала в чудеса… И когато чудото се е оказало доста неприятно, е направила крачка назад.

Кой знае? Истината за историята на принцеса Даяна никога няма да бъде една. Защото нея вече я няма. И нито един филм не може да ни каже какво е мислила, чувствала, мечтала…

„Аз обичам духът ми да е свободен. Някои не харесват това, но то е начинът, по който мога да бъда себе си.“

Даяна, принцеса на Уелс, член на британското кралско семейство, в продължение на петнадесет години е съпруга на Чарлз, принц на Уелс.

Тя е майка на втория и шестия в реда на наследяване на британския трон, принцовете Уилям и Хенри.

В началото на 90-те години бракът между Даяна и Чарлз се разпада. Дворецът отрича това, но е неизбежно. Принцът и принцесата говорят пред пресата чрез свои приятели, обвинявайки се един друг за случващото се. Разделят се на 9 декември 1992 г.

Светът я обожаваше. Заради нейната деликатност, доброта и женско излъчване.

И след това светът потъна в траур. На 31 август 1997 г. при автомобилна катастрофа в Париж, в тунела под моста Алма, си отиде слънцето една от най-обичаните принцеси – само на 36 години.

„Принцесата“ е новият документален филм за живота на Лейди Даяна, чийто режисьор е номинираният за „Оскар“ Ед Пъркинс.

Пъркинс гледа с часове архивните кадри, за да подбере най-емблематичните, тези, които да покажат Даяна в нова светлина.

Филмът проследява живота на най-обичаната принцеса от годините на тийнейджърството до смъртта й на 31 август 1997 г.

„Този ​​филм поставя въпроса защо милиони хора в цял свят я приветстваха, когато се омъжи за Чарлз? Защо през по-голямата част от двете десетилетия на техния брак и хората, и медиите анализираха всичко, което тя правеше, всичко, което носеше, говореше… И защо след смъртта й обществото бе толкова безутешно.“

„Исках да покажа част от историята на Даяна, която никой не знае. Да наредя парчетата на един забравен пъзел, който потапя публиката в отминало време, за да ни покаже колко ценни са архивите. Надявам се филмът да подейства с ефект на огледало, в което ние да погледнем вътре в себе си, да анализираме своя път, своя живот“.

Още снимки