Родените извън България деца от началото на Прехода, който продължава вече 32 години, вече са близо 400 000. Това показват последните данни на НСИ, информационната система ГРАО и на различни граждански организации.
В световните класации България се води като страната, загубила най-голяма част от населението си след падането на Берлинската стена досега. Най-просто казано, това е следствие от съвпадането времево на икономическия и политически преход с демографския такъв, пише блогърът Боян Юруков.
Половината от това намаление се дължи на вътрешни демографски процеси, които може да проследим до 50-те години на 20-ти век. Другата половина обаче е заради емиграцията и именно тя ще има най-силен ефект върху бъдещите поколения.
До 2018 година родените извън България деца са били 299 481. Те са се появили на бял свят между 1990 и 2018 година. Година по-късно в ГРАО влизат за регистриране още 32 000 деца. Данни за изминалата година все още се очакват.
Близо от половината деца са родени в Турция, още 11% са родени в страни с предимно натурализирани българи като Молдова и Северна Македония.
Страните със силно застъпена българска диаспора също подпомагат значително статистиката. Така близо 200 000 българчета са родени в САЩ, Великобритания и Германия.
Забелязва се тенденцията в страни като Испания и Гърция, които са имали много новородени българчета, да изостават. Пикът е основно в Германия и Великобритания. След Брекзит обаче се очаква тези данни да се променят.
Колко и къде са децата?
От разделението по държави се вижда, че за тези почти 30 години най-голям дял имат децата, родени в Турция. Те представляват една трета от всички. Това са наследници на жертвите на изселването на български граждани през 80-те в Турция, които са получили паспорт по право след 90-та година. Малка част от тях живеят в България. Мнозинството са все още в Турция и една немалка част ще намерим в Западна Европа. Интересното за Турция е, че броят на децата с българско гражданство, родени там, расте относително постоянно до 2010-та, след което се стабилизира около 5000 на година, изчислява Юруков.
Като общ брой следват Германия, Испания и Великобритания. Огромната част от децата в Германия и Великобритания са се родили в последните 12 години. В Испания и следващата държава – Гърция – има силно намаление след пика преди 10 години.
Има стабилен брой през годините от САЩ, който обаче е подценен, тъй като административната тежест заради разстоянието и недостатъчното консулско обслужване прави много трудно за доста да си извадят български паспорт, освен когато не е крайно наложително.
Виждаме доста деца в Северна Македония, Молдова и Русия. Това са както деца на натурализирани граждани, така и такива, които са родени през 90-те, но са натурализирани едва наскоро. Предвид колко е бавна и изпълнена с корупция процедурата, последното надали е толкова рядко. В тази връзка може да очакваме все повече деца с българско гражданство, родени в Албания, предвид пика от натурализирани граждани от там в последните години.
Дори да имаме такива данни обаче, трудно може да кажем със сигурност кой какъв е. Отново – всичко зависи от дефиницията на „българин“. Има немалко смесени бракове. Ако погледнем още едно поколение назад, практически всички в Турция и Северна Македония ще имат роднини, родени в България. Затова е невъзможно да се направи строго класифициране на данните. Натурализирани българи, емигрирали във Великобритания например, са им се родили деца там, които в България причисляват към броя деца на „емигрирали българи“.
Това, което е по-лесно, е разделение по континенти. Виждаме, че мнозинството от българчетата, родени зад граница, са в Европа. В Азия почти всички са в Турция. Очаквано най-много са в САЩ и Канада.
Всъщност, в Канада има учудващо много българчета предвид, че имат аналогични проблеми и предвид заявките на някои в местната общност в щатите, че там е имало стотици хиляди българи.
Ако изключим държавите, където има предимно натурализирани българи, виждаме, че силно намалява броят деца в Азия. Има деца, родени в някои интересни страни в последните 30 години – 78 в Нигерия, 4 на Сейшелите, 9 в Хонконг, 42 в Чили, 24 в Судан, 41 деца в Южна Корея и дори едно регистрирано в Северна Корея, към 2020 година.
Приносът на консулствата
Законът за гражданска регистрация задължава всеки българин да извади български акт на детето си, където и да е родено то. Също така задължава дипломатическите и консулските представителства, когато научат за такова дете, да изискват по служебен път чуждестранния им акт за раждане, да го изпращат в България, за да се извади български. По същия закон всеки български гражданин може да даде акта за раждане на детето си, родено там, и да иска по административен път да му се издаде български, който да получи пак в консулството.
Оказа се доста трудно да се разбере колко често се случва това. Това е отчасти заради привидното незнание на Министерството на външните работи какво се случва.
Основната причина обаче е, че има много различия – в местните условия, във взаимодействието с приемната държава, в самата диаспора и нуждите им, в административното обезпечение и отдалечеността на консулството.
По неофициална информация актовете за гражданско състояние, каквито са тези за раждане, следва да се изпращат единствено и само по дипломатическа поща. Тя обаче е скъпа и се случва рядко, особено за по-отдалечените места.
Това означава, че ако искате да ви се издаде акт в консулството, почти сигурно е, че ще чакате поне шест месеца, а понякога и година, докато мине пощата.
Служебно регистриране
От събраната информация става ясно, че 4550 акта за раждане са били препратени от консулствата на МВнР между 2015-та и декември 2019-та. По същия начин са минали още 4102 акта за брак и 3247 – за смърт. Това е на фона на 79471 раждания, регистрирани в ГРАО за същия период. Следователно за 94.3% от българите зад граница е било по-лесно да пътуват до България за акт на детето си, отколкото да го направят в близкото консулство.
Между държавите също има големи разминавания в тези услуги. Отново – местните условия го предполагат. В Германия, Великобритания, Франция, Белгия и Швеция между 1.5 и 3% от актовете се изпращат от консулствата към МВнР. При някои родителите сами ги изпращат, но в повечето случаи местната страна ги изпраща служебно на консулите, те проверяват дали родителите вече са ги подали в ГРАО и ако не – препращат ги за служебна регистрация. Затова ако дете е родено в тези страни, има вероятност да има българско ЕГН заради законовите изисквания дори родителите му да не са предприели тази стъпка.
Още снимки
