Броят на леглата, за които НЗОК сключва договори с болницата да се определя на национално вместо на регионално ниво на база използваемост, предложиха частните клиники. Това провокира остра реакция от страна на университетските и областните болници. Защо, както и какво е състоянието на държавните лечебни заведения отговаря д-р Васислав Петров, председател на Националното сдружение на областните болници и директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” в Сливен пред сайта „Клиника”.

- Д-р Петров, защо областните болници възразиха срещу предложенията на частните болници за промяна в механизма, по който се определя с колко легла НЗОК да сключва договор?

- Обсъдихме предложението в сдружението и смятаме, че то е в ущърб на нашите лечебни заведения и ще доведе до закриване на цели структури в тях.

- Защо?

- Знаете, че при нас пациентите след КОВИД – кризата намаляха и това означава, че още догодина може да се вземат легла от нашите структури, и дори да успеем да ги натоварим, няма да може да изкараме пари, за да платим на екипите си. А неможейки да дадем пари, тези екипи ще напуснат и ще отидат в големите частни болници срещу по – добро заплащане. Това ще доведе до закриване на високо специализирани дейности в областните болници, колкото и малко да са те.

- Мотивът на частните болници е, че парите трябва да следват избора на пациента, смятате ли, че изборът на хората винаги са частните болници?

- Пак казвам, че нашите болници са тези, които приемат всички неблагоприятни пациенти – със съчетани травми, тези, които не иска никой, тези, които са социално слаби или са без осигуровки. Факт е, че към частните и университетските болници с високоспециализирани дейности има поток от пациенти, но продължава да има и хора, които не могат да си позволят да отидат в тях и закривайки дейността в нашите болници, тези хора няма да има къде да отидат, защото нямат средства, тях няма да ги вземе нито частната, нито университетската болница.

- Има ли според вас възможност да се регулира работата на НЗОК, така че да няма големи листи на чакащите към университетските болници, но това да не е за сметка на вашата леглова база и приходи?

- Да, ние чакаме резултатите от преразглеждането на здравната карта, за което се говори от 6 месеца. Нека да видим какви ще са потребностите на областните болници, нека в тях да останат достатъчно легла, за да обслужваме пациентите си, а който иска да отиде във високоспециализирана болница, никой не може да го спре, законът го позволява. Но областните болници, които извършват тази дейност, по места трябва да бъдат обезпечени с достатъчно легла, за да изкарват достатъчно средства, да бъдат живи и конкурентноспособни.

- Говорейки за здравната карта, имате ли информация докъде е стигнало преразглеждането й по места?

- Мисля, че този процес е спрял и нищо не се прави по здравната карта. И смятам, че това е правилно, защото не може едно служебно правителство да изработи нова здравна карта, трябва да дойде редовно правителство, което да има зад гърба си достатъчно политическа и законодателна подкрепа, за да осъществи някаква реформа и идеи в здравеопазването. Няма как това да стане от служебен министър.

- Така е, но междувременно не секват апетитите на частните болници да се разширяват, обсъждали ли сте в сдружението и има ли това негативи за функционирането на вече съществуващите лечебни заведения?

- Не смятам, че това е тайна. Всяка нова болница в определен град обикновено поема една част от лекарите и сестрите, които работят във вече съществуващите. Обикновено новата болница започва с анонси за добри финансови условия, да, има го и обратния вариант, че след няколко месеца част от персонала тръгват да се местят обратно или заминават за друга нова болница, има непрекъсната такава миграция. Но държавните болници нямат финансовите възможности, за да издържат на конкуренцията на частните болници.

- Не е ли нужен временен мораториум за нови дейности и болници, докато се преразгледа здравната карта и докато се определят реалните потребности на населението, както и кадровата обезпеченост в страната?

- Това е политически въпрос, няма как да вземем отношение по него, но смятам, че на всички е ясно, че има достатъчно лечебни заведения. Постоянно се повтаря, че леглата са повече от средния брой в Европа, по-скоро, ако има нужда от нови лечебни заведения, те са в области, които са непривлекателни за разкриването им.

- Финансовите отчети на държавните болници за деветмесечието на тази и миналата година показват, че специалистите по здравни грижи продължават да намаляват, какво е кадровото състояние, влошава ли се, запазва ли се на едни и същи нива?

- Във всички болници има голям проблем със специалистите по здравни грижи, всички данни, които се изнасят от тяхната асоциация и различните анализи, които се правят показват, че те застаряват и намаляват като бройка, това се усеща и при нас. В градовете, където все още няма развито частно здравеопазване, областните болници се справят, но някои пак изпитват голям недостиг. Имаме колеги, които търсят сестри с обяви и за някои от по – специфичните позиции, като анестезиологична, хирургична сестра, предлагат заплащане, което е конкурентно на частните болници, но такива специалисти няма, защото част от кадрите отиват там и заради по – спокойната работа. 90% от частните болници не се занимават със спешност, там екипите работят през деня, правят плануваните операции, след това през нощта сестрата не я викат за спешен пациент, така че, заради спокойствието и по-малкото натоварване част от колегите предпочитат да останат там.

- Докъде обаче и докога можем да си позволим да поддържаме болници без достатъчно сестри?

- Ще дойде момент, в който наистина ще започнат да се закриват отделения не поради липса на лекари, а на медицински сестри. Ще започне едно обединение на отделенията до един момент, в който се окаже, че сестрите няма да могат да обслужват пациентите в тези обединени отделения. Прочетох тази седмица, че в Добрич, където бяха готови да разкрият филиал на МУ – Варна за обучение на сестри им е отказано, но не разбрах защо, би трябвало да се разкриват филиали на повече места.

- Но те така или иначе не остават в България?

- Не всички заминават. За съжаление средната възраст на тези, които започват образованието си е 30 години, някои от тях имат семейства тук и не всички заминават. Но някои от завършилите и започнали да работят тук, разочаровани след това напускат въобще професията на медицинска сестра.

- Какъв е начинът да имаме болници, които да не кухи сгради, а да имат нужния персонал, време ли е за преструктуриране на мрежата?

- Все още имаме достатъчно сестри, за да покрият болниците, но с разкриването на нови ще стигнем до преструктуриране, няма как да стане по друг начин. Единият вариант е да ги обучаваме и запазваме в България. Другият вариант е да внасяме медицински сестри. За съжаление няма много желаещи, а и няма механизми, по които да признаем дипломите на сестри от трети държави, виждате какво се случи с тези медицински специалисти от Украйна. В областните болници не можем да дадем заплатите на частните болници, но им даваме по-широк поглед върху професията, а не само по определени специалности, както е в по специализираните частни болници.

- От финансовите отчети за деветмесечието става ясно, и че приходите на държавните болници са се увеличили само с 1-2 млн., а разходите на касата за болнична дейност са повече с близо 100 млн., къде са отишли тези средства?

- Държавните болници до приключване на извънредното положение през април лекуваха КОВИД – болни. Постепенно започнахме да възстановяваме доверието в нас и върнахме част от пациентите. Най – вероятно в края на годината ще имаме занижени показатели по отношение на преминали болни, а оттам и на финансирането. Но мисля, че започнахме да преодоляваме този проблем. Ние не сме болници, които работим по скъпи пътеки, знаете ли, че само девет от 24 областни болници имат инвазивна кардиология. Аз смятам, че всички областни болници трябва да предлагат еднакви услуги и да са осигурени, за да могат да изпълняват задачите си. Със закона са ни вменени дейности – да осигуряваме съдебен лекар, ТЕЛК, трансфузионен център, без никой да ни заплаща. Ако областните болници загинат, както са тръгнали нещата, регионите ще останат не само без медицинската им част, но и без осигуряването на дейността за съдебната сфера, социалната сфера. Затова казвам, че при нас нещата се възстановяват по – бавно, частните болници нямаха КОВИД поток, затова по – лесно възстановиха работата си.

- Съгласни ли сте с идеята на НЗОК за новото НРД един лекар да няма право на друг договор извън областта, в която работи?

- Аз не успях да разбера точно каква е тази идея, в повечето от нашите болници нямаме външни лекари. В тези с инвазивни кардиологии има лекари, които работят и на други места, но всяка болница е задължена да има поне двама на пълен работен ден. Вероятно някои по – малки областни болници може да ползват специалисти от други места за попълване на екипите, но като цяло това не е проблем за нашите болници. По – скоро за общинските и вероятно може да се лишат от отделения. Частните болници също си позволяват наличието на известни гастролиращи лекари от университетските болници, те ходят при тях, оперират, но като цяло не мога да преценя тази идея как ще се отрази. Вероятно дейности в някои болници ще се закрият.

Още снимки