Всяка година Световната здравна организация с подкрепата на Международната асоциация по предотвратяване на самоубийствата (International Association for Suicide Prevention) провежда Световен ден за предотвратяване на самоубийствата (World Suicide Prevention Day) с цел поощряване на дейността по предотвратяването им. Според данни на СЗО, общият брой на починалите от суициди приближава милион годишно. Ако се запази тази тенденция, през 2020-та г. броят на самоубийствата вероятно ще нарасне 1,5 пъти.
Съвременният ритъм на работа и още много други субективни фактори водят до това, че в определен момент човек се решава на престъпление – престъпление против своя живот. В повечето религии самоубийството е разглеждано като грях, а в много средства за масово осведомяване по света е забранено дори да се споменава. В християнството образът на самоубиеца се отъждествява с Юда Искариотски – апостолът, предал Христос.
В почти всички случаи човек не се самоубива, защото изобщо и по принцип не му се живее, а защото не му се живее в дадената житейска ситуация или условия, от които той не вижда изход. Втората заблуда е, че се самоубиват хора само със слаби характери – напротив, силният характер съчетан с чувство за отговорност може да тласне човек да посегне на живота си, когато той е в разрез с дълбоки нравствени принципи.
Има и ситуации, в които липсата на изход е абсолютна (последен стадий на заболяване или саможертвата в името на живота на други хора). Но в повечето от случаите, чрез превантивна външна намеса може да се намери решение на проблема, колкото и нерешим да изглежда той.
Най-често самоубийствата са плод на депресия. Интересно е, че мъжете се самоубиват по-често, отколкото жените, и че броят на самоубийствата не е обратно пропорционален на жизненото равнище.
Наблюдава се неравномерно разпределение на случаите на самоубийство в света, като Азия е водеща с 60% от всички самоубийства. Според СЗО само в Япония (30 хил. души годишно), Китай, Индия и Казахстан се извършват 40% от всички самоубийства в света. В Европа най-разпространени са самоубийствата в Русия, Словения, Унгария, Финландия и прибалтийските страни.
Някои географски забележителности стават известни с големия брой на самоубийствени опити. Четирите най-известни места в света (според броя самоубийци) са Голдън Гейт Бридж в Сан Франциско, виадукт Принц Едуард в Торонто (преди поставянето на анти-самоубийствената мрежа, наречена Светлото було), гората Аокигахара около планината Фуджи, Япония и Бийчи Хед в Източен Съсекс, Англия. От построяването на Голдън Гейт Бридж през 1937 г. до 2005 г. броят на скочилите от него самоубийци надхвърля 1200 души. През 1997 г. от виадукта Принц Едуард скача по един самоубиец средно на всеки 22 дни. През 2002 г. в гората около планината Фуджи са намерени рекорден брой тела – 78, надвишавайки предишния рекорд от 73 през 1998 г. Броя на самоубийствата на тези места е толкова висок, че се поставят множество знаци, придумващи потенциалните самоубийци да потърся помощ.
Най-малък е процентът на самоубилите се в Латинска Америка и в ислямските страни.
СЗО призовава не само за предотвратяване на самоубийствата, но и за защита на необходимото лечение и последващата грижа за хората, направили сериозен опит за суицид, както и за по-балансираното осветяване на самоубийствата в медиите.
Необходимо е на глобално равнище да се повиши информираността на обществото, че самоубийствата се явяват като една от основните предотвратими причини за преждевременна смърт.
Обществеността и правителствата на страните, на свой ред, е необходимо да разработят основни политики по отношение на националната стратегия за предотвратяване на самоубийствата, които на местно равнище във всеки конкретен регион да намерят своето практическо приложение във вид на програми и мерки за профилактика на самоубийствата и суицидни настроения сред населението.
Самоубийството е един феномен, който се разпознава много трудно и в никакъв случай не е лесно наблюдаем.
Самата дефиниция на самоубийството не е точно фиксирана.
Най-общо може да се даде следното определение: „Самоубийство е всяка смърт, която опосредствано или непосредствено произлиза от един позитивен или негативен акт, извършен от самата жертва и за което тя знае, че ще предизвика този резултат“. Опитът за самоубийство е така дефинираният акт, но прекъснат преди настъпването на смъртта.
Суицидното поведение е един от сериозните проблеми на общественото здравеопазване, чиято профилактика и контрол са особено трудна задача.
Профилактиката на самоубийствата изисква комплекс от дейности за осигуряване на оптимални условия за отглеждането на децата. Тези дейности включват ефективно лечение на психични заболявания и контрол на рисковите фактори на средата.
Важно е да се отбележи, че в световен аспект, самоубийствата са сред първите десет причини за смърт във възрастовата група от 15 до 19 години.
Това определя приоритетността на профилактиката на самоубийствата сред децата, юношите и девойките.
Способите, които юношите използват за осъществяване на самоубийствата са различни, но може да се каже, че най-често прибягват до интоксикация с медикаменти и химични вещества.
Статистически и социологически проучвания показват, че момчетата умират по-често при самоубийствата от момичетата, защото прибягват до по-сигурни методи като обесване и огнестрелно оръжие. Показателят за опитите за самоубийство при девойките е до три пъти по-висок. Като причина се посочва, че те по-често развиват депресия, но също така по-лесно споделят проблемите си и търсят помощ. Да има човек суицидни мисли от време на време е нормално. Те са част от нормалния процес на психическото развитие на човек. Приемат се за отклонение, когато тези мисли се очертаят като единствен начин за излизане от кризисни житейски състояния. В такъв случай е налице сериозен риск от опит за самоубийство или самоубийство.
Още снимки
