На 3 ноември (нов стил) 1883 година е роден Сирак Скитник.

Истинското име на Сирак Скитник е Панайот Тодоров Христов. Роден е в град Сливен в бедно семейство на текстилен работник.

Завършва Софийската семинария и както казва „от дете сънувам четки и бои”, в продължение на четири години учи изобразително изкуство в Петербург при големите художници Бакст, Бенуа и Шагал. Представя първите си картини в града на Нева и в град София. Твърде млад издава стихосбирката си „Изповед”, която подписва с псевдонима Сирак Скитник.

Сътрудничи със стихове на сп. “Художник”, “Наш живот”, “Наблюдател”, “Знание”, “Бисери” и “Българан”; с художествено-критически статии – на сп. “Демократически преглед” и “Златорог”; с театрална критика – на сп. “Огнище”; със статии по изобразителни изкуства – на сп. “Златорог”, “Българска реч” и “Съвременник”; с илюстрации – на сп. “Българан”, “Везни”, “Хиперион”, “Съвременник” и “Завети”.

Илюстрира поемите на Едгар Алън По в превод на Г. Михайлов, “Марионетки” от Ч. Мутафов и други.

Като истински българин участва без колебание в трите войни–Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Връща се с офицерско звание със златен кръст за храброст, но и с парче от шрапнел в гърдите, което по думите на Багряна „не намери време да извади”.

През 30-те години Сирак Скитник е една от най-ярките фигури в културния и обществения живот в страната. С голям успех представя творбите си в София, Белград, Прага, Виена и Атина. Открояват се постановките му на сцената на Народния театър, където е драматург и артистичен секретар. В последните осем години от живота си изцяло принадлежи на Българското радио. Заема се с нелеката задача да го устрои като „висша културна и обществена институция” и успява да опази „програмната автономност, творческата свобода, личната си съвест и политическа неангажираност” по думите на Кирил Кръстев.

И до сега се цени неговият призив „Да търсим талантливия човек, да покажем ценното у него, да го освободим от терора на натрапените формули и лични предпочитания. Светът е униформа, изкуство в униформа би било най-голямата творческа трагедия”.

Според ценителите на неговата живопис, Сирак Скитник е човек на четката, изпреварил с таланта си времето. Според театралите е изключителен сценограф, декоратор, режисьор и точен критик. В историята на Българското радио, той е определен като първият по време и ненадминат по замах, енергия, нравственост и талант.

„Той бе един знак на настоящето, но и една стрела към бъдещето“ по думите на негови съратници.

Умира на 5 март 1943 година в София.

Още снимки