На 31 януари 1854 г., в гр. Търново е роден Стефан Стамболов.

Корените на семейството му са от Трявна. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на капитан Дядо Никола. Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов – Големия, отец Матей Преображенски – Миткалото, Христо Караминков – Бунито.

Образованието си започва в родния град. Учи в Духовната семинария в Одеса (1870 – 1872), но не я завършва, тъй като е изключен поради връзките му с руски революционери. През 1873 г. за кратко е учител в Търново, след което заминава за Румъния, където попада в революционните среди на българската емиграция.

Издига се до апостол на Вътрешната революционна организация (1875 – 1876). Участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Руски военен кореспондент през Руско-турската война (1877 – 1878). След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 г. оглавява Регентството, потушава размириците в страната с цената на дълготраен разрив на отношенията с Русия. През 1887 г. е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. Основава и ръководи Народнолибералната партия до убийството му.

Въпреки, че е критикуван заради диктаторските си методи той е сред основоположниците на икономическия и културния подем на България в десетилетията до Балканските войни.

На 3 юли 1895 г., Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от Михаил Ставрев – Хальо и други харамии близки до Наум Тюфекчиев, и след три дни умира от раните си. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница и други бивши съратници на Стамболов. Коста Паница със съдействието на Русия прави опит за военен преврат и в резултат е екзекутиран. Стамболов е нападнат два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.

Още снимки