Свободното ценообразуване и липсата на договори с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) продължават да определят високата стойност на медицинските услуги в черноморските ни курорти. В разгара на туристическия сезон масовото поскъпване на медицинската помощ спрямо предходната година се движи в диапазона между 10 и 25 на сто, като най-сериозен скок се отчита при туристическите спешни практики. Пазарът на медицински услуги в големите курортни комплекси функционира на изцяло пазарен принцип. Повечето частни кабинети и медицински центрове съзнателно избират да не сключват договори със здравната каса, като ориентират ценоразписите си основно към чуждестранни летовници с международни застраховки. Този бизнес модел привлича кадри от цялата страна, като след края на изминалото лято лекари в сезонни практики без договори с НЗОК са реализирали приходи между 30 000 и 50 000 евро на сезон.
Тарифите в Южното Черноморие: Сезонен натиск и допълнителни разходи
По Южното Черноморие базовият преглед при лекар за пациенти без направление варира средно между 30 и 100 евро в зависимост от сложността и локацията на кабинета. В Слънчев бряг и Несебър частните медицински центрове прилагат диференцирани тарифи за български и чуждестранни граждани. Например, общ преглед за български пациент струва между 30 и 60 евро, докато при специалист, като кардиолог, цената се движи от 40 до 80 евро. В най-известния медицински център в Слънчев бряг базовият преглед за чужденци е фиксиран на 99,70 евро срещу 40,90 евро за българи, а рентгеновата снимка се таксува съответно 92 евро за чуждестранни граждани и около 40 евро за местни летовници. Търговската практика показва, че крайната сметка рядко се ограничава до първоначалния преглед – допълнителните изследвания, ехографията и консумативите бързо оскъпяват посещението, като при сложни спешни случаи сумите могат да достигнат 700–800 евро. При стандартните манипулации в района мускулната инжекция струва 5 евро, венозната – 10 евро, венозната инфузия – 15 евро, а поставянето на абокат възлиза на 8 евро. В Созопол първичният преглед се движи между 50 и 65 евро, а в Царево – между 40 и 60 евро, като домашните посещения в двата града достигат съответно до 110 евро и 100 евро, макар че тези нива все още се базират на миналогодишните разчети преди официалния старт на новия сезон.
Северното Черноморие: Разнобой между градовете и Златни пясъци
На север се наблюдава сериозна ценова диспропорция между градската среда във Варна и близките курортни комплекси. В рамките на града първичен преглед при специалист излиза между 30 и 65 евро, а вторичният е на цени от 20 до 30 евро. Инжекциите и превръзките в града се движат между 5 и 25 евро, а консултацията с хабилитирано лице или професор е в рамките на 35–65 евро. В същото време в Златни пясъци цените на частните услуги са значително по-високи поради скъпите наеми, които лекарите плащат за помещения. Стандартен преглед при общопрактикуващ лекар или педиатър в курорта започва от 80 евро и варира до 130 евро, докато специализираният преглед при ортопед или УНГ лекар достига нива между 100 и 200 евро. Промивка на ухо или обработка на лека рана стартира от 70–80 евро. Повишение от 10–15 на сто спрямо предходните години се отчита и при повикването на лекар на място в хотелска стая, което вече струва 70 евро. Извън градска среда мускулните или венозни инжекции се таксуват между 15 и 25 евро, манипулациите при големи рани се удвояват, а поставянето на шев варира между 51 и 105 евро. Единствената стабилна тарифа остава изписването на рецепта, която след превалутирането се движи между 15 и 16 евро.
Проваленият опит за общинска регулация и субсидиране
Високите цени на медицинските услуги в затворените комплекси оказват негативно влияние върху имиджа на родния туризъм и често принуждават туристите да пътуват до големите градове за по-евтино лечение. В опит да защити българските потребители, Съюзът на хотелиерите в Златни пясъци представи пилотен проект за обособяване на лекарски практики за безплатна първична и спешна помощ на българи. Бизнес планът предвиждаше частен медицински център в курорта (където в пиковите месеци почиват около 100 000 души заедно с района на комплекс „Чайка“) да бъде субсидиран с 250 000 лева от приходите от туристически данък на общината. Финансовата инжекция трябваше да покрие издръжката, заплатите и денонощните дежурства за трите летни месеца. Предложението обаче бе отхвърлено на регулаторно ниво от общинската комисия по туризъм с мотивите, че финансирането на частна търговска дейност с публични средства е недопустимо спрямо местното законодателство, което остави пазара в курортите изцяло в рамките на свободното договаряне.

