Всеки знае как изглежда ритонът и че е съд за вино, с който се пие както от рог. При внимателно взиране се вижда, че в долната част, където обикновено има някакви фигури, често между краката им, има малка дупка. Разбира се, посетителят на музея трябва да фокусира от няколко ракурса през стъклото и пак може да не види тази дупка. А тя доказва, че от ритон вино не се пие. Това обяснява директорът на РИМ – Сливен доц. д-р Николай Сираков пред "България днес".

Съвсем практически невъзможността човек да налива в устата си течност от древен ритон доц. Сираков и Георги Китов доказали една вечер след разкопки, когато екипът на покойния вече учен открил уникални находки.

„Опитахме двамата с него да пием вино от ритона, но се оляхме за смях на присъстващите – с весела нотка от спомена разказва доц. Сираков. – Въртяхме го тоя ритон отсам, оттам, отстрани, как ли не – все се оливахме“.

Всъщност ритоните са имали ритуална функция, а виното траките са си пиели от чаши. Да сипват в и от този съд право имали владетелите и жреците. „Най – важната функция на владетеля е да бъде жрец освен военачалник и висш администратор – обяснява шефът на сливенския музей. – Ритонът е символ на жреческата му власт.“

В експозицията в центъра на Града на стоте войводи има сребърен ритон с позлата и с кентавър, който е хибридно същество между кон и човек. Символ е на хаоса. Другият, върху който има изобразен млад елен, има и сцена на убийството на цар Приам, известен днес от произведенията „Илиада“ и „Одисея“.

„Всъщност това са песни митове, които са били добре познати и разказвани и от траките, много време преди Омир да ги запише и ние днес да познаваме тези сказания именно от неговите произведения. Сцената е как Одисей подстрекава сина на Ахил - Нептулен, да убие в храма Приам при завладяването на Троя. Странно е, защото за древните елини да убиеш някого в храм е най-голямото престъпление, считало се е, че именно храмът защитава всеки, който е в него или е потърсил закрила и спасение там. Траките от своя страна смятали, че това е съвсем нормален акт – новата династия с новия владетел, който идва, да унищожи предходната династия, за да започне начисто и в бъдеще да няма потециални претенденти за власт“, разказва още доц. Сираков.

Но като се върнем към самия ритон, в него се е наливало виното с идеята да премине и да излезе „подредено“ с възстановена хармония. За древните най-страшното нещо е бил хаосът – само в ред и хармония може да съществува всяко общество. Именно преминаването на виното символизира тази подредба, преминаването през горния, средния и долния свят.

Като най-ценния предмет в колекцията на сливенския музей е сочен златния пръстен печат на парадинаста Севт, син на Терес, с неговото изображение. Находката също е открита от доц. Китов. Най-интересното е, че образът върху пръстена и самият Китов много си приличат, веселят се служителите.

Меч от армията на норвежкия военачалник Хералд Хардрод (Суровия) се пази в сливенския музей и макар и лежал почти хиляда години в земята, днес е ценна реликва, която разказва цяла история.

Викингите често са били наемани от Източната римска империя, включително и в битки срещу българите. В 1041г. воините от север се включват в потушаването на въстанието на Петър Делян. Сраженията се водят край Острово, но между днешните Сливен и Нова Загора минава пътят на викингите. По-късно Суровия става крал Харалд III, който основава днешно Осло и дори се титулува „Разорител на българите“. По самия меч личи надпис с руни, вероятно с магически текст, който да пази притежателя.

На някои изследователи им прави впечатление също и дръжката на въпросното оръжие. Днес няма следи дали е имала дървен обков, или е била обвита с кожени ремъци, но и така е доста малка. Учени от музея са опитвали да хванат в ръка сечивото, но дланите им са по-големи от дръжката. Това ги навежда на мисълта, че северните войни са били дребнички, макар и свирепи в битка.

Още снимки