„Едно от най-трудните неща в остаряването е да губиш приятелите си. В началото се започва тихо, спокойно – после твърде скоро става вече всеки месец; и не можеш да не си помислиш: „Кога камбаната ще удари и за мен?“ На всичкото отгоре чувстваш непрекъснато как губиш близките си. В този етап от живота се усещаш сякаш на милиметър от смъртта. Плашещо е – кой иска да се изправи пред Господ и ярката бяла светлина? Аз знам, че определено не искам. Още не.“



