Европейската комисия (ЕК) ще заведе иск срещу България в Съда на Европейския съюз (СЕС), защото още не е свързала Търговския регистър със Системата за взаимно свързване на търговските регистри (BRIS).
Това съобщиха от комисията, като напомниха, че решението идва след две предупреждения в последната една година.
Липсата на свързаност на българския Търговски регистър с BRIS е в нарушение на Директива (ЕС 2017/1132) за дружественото право. България трябваше да се свърже с BRIS до 8 юни 2017 г.
„Повече от 4 години след изтичането на този срок и въпреки многократните призиви от страна на Комисията България все още не е свързана със системата. В резултат на това нито една от функциите на BRIS не е налична по отношение на българските дружества. По-конкретно, несвързването на България с BRIS затруднява получаването на съответната информация за българските дружества за гражданите, дружествата и специалистите от ЕС. Освен това без BRIS търговските регистри не могат да си сътрудничат при презгранични сливания, в които участват български дружества, или при процедури, свързани с презгранични клонове на български дружества. Ето защо Комисията реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз“, заявиха от ЕК.
От комисията обясниха, че свързаността с BRIS е важна за предприятията, които все по-често извършват трансгранична дейност и имат нужда от лесен достъп до информация за фирмите в различните държави членки. Общата система улеснява и достъпа на гражданите до информация за фирмите в ЕС и гарантира, че всички търговски регистри в съюза могат да обменят информация помежду си безопасно по електронен път.
Преди година ЕК изпрати официално уведомително писмо до България за това, че Търговският регистър още не е свързан със системата, а в началото на тази година комисията издаде и мотивирано становище срещу страната ни. В него се казваше, че невъзможността на България да се свърже с BRIS затруднява получаването на информация. Тогава комисията предупреди, че ако България не предприеме действия до два месеца, ЕК може да реши да отнесе случая пред Съда на ЕС, както се и случи.
От Министерството на правосъдието (МП) съобщиха, че работят по проблема от встъпването на служебното правителство и се надяват в началото на следващата година той да е решен и да бъде прекратена процедурата пред СЕС.
През юни служебният правосъден министър Янаки Стоилов е информирал комисаря по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи Дидие Рейндерс за конкретните действия, които България е предприела за преодоляване на натрупаното закъснение. От министерството посочиха, че вече е изготвена техническа спецификация и се изпълнява договор за „Осигуряване на оперативна съвместимост за обмен на данни между информационната система на търговския регистър и Европейската централна платформа и предоставяне на информация за действителни собственици“.
„Новото ръководство на Агенция по вписвания изготви детайлен график за изпълнение на дейностите по изработване на софтуера, като същият ще бъде готов до края на тази година. На тази основа от януари 2022 г. ще бъдат проведени задължителните интеграционни тестове за свързване на българския регистър с европейските регистри. При успешно завършване на тези дейности, това ще бъде изтъкнато като основание за прекратяване на процедурата“, обявиха от министерството.
ЕК предупреждава България и за правата на децата при задържане
Комисията съобщи, че е изпратила и допълнително мотивирано становище на България заради това, че не защитава достатъчно правата на децата при полицейско задържане. Според европейското законодателство за достъп до адвокат, при полицейско задържане децата не трябва да бъдат лишавани от свобода, без да бъде уведомен „подходящ възрастен“. Пропуските на България са именно в случаите, когато известяването на родителя на детето би нарушило неговия интерес и трябва да бъде уведомен друг възрастен.
От ЕК напомниха, че още през януари 2017 г. са открили процедура срещу България и Словакия, защото не са съобщили как прилагат въпросното европейско законодателство. Година по-късно комисията изпрати мотивирано становище на България, тъй като страната не беше уведомила за никакви мерки. Това се случи впоследствие, но мерките не бяха достатъчни и затова ЕК изпрати допълнителното становище на България. Комисията отново дава два месеца на страната, след което казусът може също да стигне до Съда на ЕС.
Още снимки
