Защо не тръгнем през света открито -
нима светът загуби смелостта?
Да минем под прозорците, които
Да прекосим по улици, които
на кръстопът разпъват любовта.
Да ме целунеш пред очи, които
ще те презират после до смъртта.
Бъди на силната ми обич вяра,
дори да казват, че това е грях.
Дори в света да предизвикваш ярост,
не предизвиквай в мене капка страх.
И завещай ми смелостта си жива,
и от страха душата ми пази.
Страхът убива, бавно ни убива
и после ни превръща в подлеци.



