Голяма беда ври в Молдова: това ли е План Б? – от Стивън БРАЙЪН

Сподели новината:
4.jpg
Свят

Новата атака с дрон по радар на проруските сепаратисти в Приднестровието връща страховете за разрастване на войната от Украйна към Молдова. Експертна оценка дава Стивън Брайън в блога „Weapons and Strategy“. Брайън е бивш зам.-секретар в Пентагона и директор по технологична сигурност, с публикувани анализи в редица медии.

Голяма беда къкри в Молдова, която заприличва на зона за разполагане сили на ЕС, за да компенсира очертаващата се руска победа в Украйна. В страната има американски и румънски войски под формата на учение JCET 2024 (1–19 април). Официално целта е „съвместна подготовка, обмяна на опит и повишаване на оперативната съвместимост между молдовските, румънските и американските специални части“.
САЩ спонсорират стратегически диалог с Молдова. Форумът в столицата Кишинев е фокусиран върху сътрудничество, вкл. реформи в правосъдие, борба с корупцията и дезинформацията, енергийна диверсификация и устойчивост, модернизация и трансформация на отбраната, гражданска защита, управление на границите, киберсигурност, противодействие на трансгранични заплахи и незаконен трафик на оръжия. Вашингтон отдели 320 млн. долара помощ към Молдова за икономика, сигурност и хуманитарни цели. Планират се още $300 млн. за спешни енергийни нужди.

Официално Молдова е неутрална държава. Говори се за промяна на Конституцията, която да позволи присъединяване към военни съюзи и евентуално НАТО.
Румъния желае да укрепи отношенията с Молдова. Очаква се да бъде приет закон, допускащ намеса на чужда територия. Интервенциите не се ограничават до чисто военни, а могат да включват противодействие на хибридни заплахи. В Молдова има към 600 000 румънци (повечето с двойно гражданство). Букурещ се позиционира така, че да ги „защити“ в случай на конфликт.

Румъния доставя 80–90% от енергията, изградила е газопровод до Кишинев. Молдова вече не получава руски газ. Тя е втората най-бедна страна в Европа със среден доход 5688 долара. В Украйна (преди войната) е бил $4005, за Източна Европа е $11 855.
Молдовските земи се намират между реките Днестър и Прут, в район, известен някога като Бесарабия. Огромна част от населението е източноправославно. В страната e имало голяма еврейска общност, но 380–400 хиляди загиват от Холокоста в контролирани от Румъния области.

Политически Молдова е разделена на два лагера. Сега на власт е проевропейският. Той забрани проруските партии и организации, вкара в затвора някои от лидерите им. Закри 13 телевизии и медии с мотив, че били свързани с Русия.
Показателен е случаят с губернатора на Гагаузката автономия Евгения Гуцул. Гагаузия е тюркоезична православна област в Южна Молдова. Гуцул е член на „Шор“ – проруска партия, забранена от сегашното правителство. Не ѝ разрешиха да се кандидатира под знамето на партията и бе обвинена, че помагала за незаконно финансиране на „Шор“. Тя се кандидатира като „независима“ и спечели убедително. Гуцул е близка до Москва и Владимир Путин. През март Конституционният съд в Молдова се произнесе срещу репресиите към „Шор“.

Междувременно други държави проявяват жив интерес към Молдова. Германците доставят полиция за укрепване на границата с Украйна. Германия се присъедини към проект на ЕС за „гарантиране на сигурността“ на Молдова. Тази дейност е свързана главно със спиране и връщане на украинци, бягащи от военна повинност.
Франция активира части на своя Чуждестранен легион, които сега са без работа след изгонване от някои африкански държави. Според съобщения в пресата 1500 войници от легиона вероятно ще бъдат изпратени в Украйна или в Молдова през май-юни.
Транснистрия е сепаратистки регион, който се нарича Приднестровска молдовска република. Столицата е Тираспол. Приднестровието има армия от 5000 плюс 16 000 резервисти, руски контингент от 1500 войници и огромен склад с боеприпаси. За сравнение, армията на Молдова се състои от 6500 на активна служба и 2000 наборници годишно, резерв от 65 000. За да преминат чужди сили към Украйна, трябва да преодолеят Приднестровието или Гагаузия, което вероятно ще предизвика гражданска война.

Сама по себе си Молдова няма стратегическо значение. Тя обаче е потенциална отправна точка за стратегия, насочена към Одеса и може би Крим. Това, което, изглежда, се подготвя в Европа, е План Б – какво да се прави, ако украинската армия рухне. Все повече западни специалисти и официални лица изразяват мнение, че дните на Украйна като независима единица може би са към края си. Кремъл пък иска буферна зона с НАТО.

Ако мрачните прогнози се сбъднат, бъдеща Украйна може да се състои от анексирана от Русия област, проруски режим в Киев, буферна зона и Западна Украйна под контрола на Полша. НАТО ще иска да има противотежест на руската победа, а това може да означава освен връщане на Лвов към Полша, опит за защита на Одеса и може би заплаха за Крим. Затова изграждането на Молдова като базова зона изглежда потенциална стратегия. Но има проблем. Политически страната е много нестабилна и ако руснаците увеличат усилията си, бъдещето на проевропейската фракция може да се окаже неясно. Това би изключило Молдова като плацдарм на ЕС. Алтернативно, ЕС чрез Румъния и други страни може да изпрати войски, за да подсигури управляващия режим, което може да доведе до вътрешен и кървав конфликт.

Ad