Ще ви запознаем с едно момиче, на пръв поглед обикновено, но с изключително огромно сърце. Родена и израснала в Сливен, но житейският й път я отвежда да живее и учи в Дания. Тя е Христина Бъчварова – примерът за добрия човек, който все още съществува в днешно време. Едно крехко 18-годишно момиче, което помага на хора и животни с трудностите в живота. Доброто й сърце я отвежда чак до Африка, където става доброволец.
- Здравейте, кажете ни как се роди идеята да станете доброволец?
- Кандидатствах медицина в Англия и там изискваха да имаш някакъв опит с хора. Първоначално исках да се включа в медицински проект в град Мангочи, като там щяхме да асистираме в болницата. За да се включиш в този проект, трябва да си квалифициран лекар, а аз нямах нужните данни и не ме допуснаха. Така се включих в „Naturally Africa” – проект за доброволци, които помагат на хора в Африка. Има много различни проекти, като аз се включих да помагам на малки деца в държавата Малави.
- Защо избрахте Африка?
- В началото не бях сигурна дали искам да отида в Африка. Нямам точна идея как се реших да замина. Всичко се случи спонтанно и много бързо. Предварително не бях планирала нищо. Заминах с две мои съученички от Дания, също запалени по медицината.
- Какво Ви направи най-силно впечатление за живота там?
- Свързвам Африка с бедността, но въпреки това очаквах нормален стандарт на живот. Моите очаквания се сринаха. Мислех си, че всичко е мит за хората, които живеят в племена, и вървят по много километри на ден. В селото, в което доброволствах, няма улици, само прашни пътеки.
Къщите там са като колиби, направени от глина. Покривите са от слама. Изключение правят няколко къщи, които са изградени от тухли. В двора на тези къщички се намират още по-малки колибки. Това са техните кухни. Там няма електричество и течаща вода. Те нямат съдове за готвене като нашите, а използват глинени. Затоплянето на храната става чрез въглища.
Аз влязох в една от тези колиби и настръхнах. В къщата беше много мизерно, няма прозорци и цари пълен мрак. Там живее една майка с двете си деца. В колибката имаше две легла, без матраци, изработени от пръчки и слама. Тези хора нямат гардероб, а и нямат дрехи, които биха прибрали в него. Майката има една пола, няколко тениски и една кърпа. Всички деца са облечени от дарения. В селото може да се видят деца с хелоунски костюми и такива, които са облечени като анимационни герои. В Нкопе няма продажба на дрехи и обувки, всичко се придобива чрез различни дарения.
Семействата се изхранват предимно чрез риболов и отглеждане на царевица. Хранителни магазини липсват, имат малки бараки с основните неща, като най-голямо впечатление ми направи, че продават сода… вместо вода.
- Какви са хората в тази далечна дестинация?
- Хората са изключително приветливи и са свикнали с доброволците. Срещнах изключително лъчезарни и усмихнати лица.Не се чувствах застрашена. Всеки един човек е любезен и е готов да ти помогне. Честни хора са.
- В какво се състоеше Вашата доброволческа дейност?
- Моята сутрин започваше рано. От 8 до 10.30 ходихме в три различни училища. Всеки ден учихме децата на различни неща. Помагахме на малките деца, които са от 2 до 5-годишна възраст. Учихме ги на основни неща, като азбуката, дните от седмицата, месеците, числата, думи на английски, дори и на математика. Също така рисувахме с тях, танцувахме и играехме на игри. Опитвахме се да ги научим на най-важното нещо – хигиенните навици, но не успяхме. Там нямат достъп до течаща вода. Имат едно езеро, от което се снабдяват с вода, която не е чиста. Запознахме ги с различните болести като малария и ХИВ, които се разпространяват там. Всеки ден четохме по една различна книжка и след това им задавахме въпроси, свързани с нея.
- Бихте ли се върнали отново в Африка?
- Категорично да, но заради децата. Децата излъчват изключителна добронамереност и обич. Всяко едно от тях се бори да ти хване ръката. Имаше деца, които ми станаха много любими. Искам да ги видя един ден, да разбера какво е станало с тях. Дали са продължили да учат, дали са в университет. Всичко е много тъжно, като знам аз какъв живот имам. Има деца, които няма да оцелеят, защото има висока смъртност по тези места.
- С какви чувства се прибрахте в Дания?
- Като цяло с позитивни чувства. Не искам да мисля за негативните, защото видях какво всъщност е борба за живот. Много е тъжно всеки път, когато разказвам и показвам снимки от живота в Нкопе. Ние хвърляме пари на вятъра, а тези пари могат да променят живота на стотици хора. Чувствам се незначителна всеки път, когато се оплаквам за дреболийки. Нашите проблеми са нищо!
- Какъв съвет ще дадете на младите хора?
- Със сигурност всеки трябва да пробва доброволческата дейност, без значение дали ще пътува до далечна дестинация като Африка или в техния град. Важното е да помогнеш на някого в нужда. Хората не трябва да се страхуват да бъдат добри и да оставят следа. Младите имат достатъчно свободно време, което губят в смартфоните. Те трябва да оползотворят това време, а доброволчеството е правилният начин.
Още снимки
