Как си отива този ден,
край мен, над мен,
под мен, през мен.
Не искам - но умирам аз
със всеки час,
със всеки час.
А утре - денят ще бъде друг.
И аз ще бъда друг -
ще стана в пет,
по-строен и по-радостен от звук
на тържествуващ,
сребърен
тромпет.
Със веселия слънчев барабан
на слънцето ще тръгне моя пулс.
Аз ще приличам малко на пиян
и ще си върна хубавия вкус -
соления - към този свят и пак
ще съм щастлив и радостен и здрав.
Ще искам пак да съм моряк -
моряк
на кораба, наречен "Бенисаф".
Как искам - искам да обичам аз,
а може би съм малко закъснял...
И да обичам с пеещата страст
на жерав, който дълго е летял.
Ще съм моряк. Здравей, мой капитан!
Мой капитан, аз утре ще съм здрав...
О, веселия слънчев барабан.
О, "Бенисаф".
Наистина, деня ще бъде друг.
Кълна се - утре аз
ще стана в пет -
по-строен и по-радостен от звук
на тържествуващ,
сребърен
тромпет.
Как си отива този ден,
край мен, над мен,
под мен, през мен.
Умирам - но се радвам аз
на всеки час,
на всеки час.
Христо ФОТЕВ
Христо Константинов Фотев е български поет. Още с първите си книги Фотев е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“
Още снимки
