Как си отива този ден,

край мен, над мен,

под мен, през мен.

Не искам - но умирам аз

със всеки час,

със всеки час.

А утре - денят ще бъде друг.

И аз ще бъда друг -

ще стана в пет,

по-строен и по-радостен от звук

на тържествуващ,

сребърен

тромпет.

Със веселия слънчев барабан

на слънцето ще тръгне моя пулс.

Аз ще приличам малко на пиян

и ще си върна хубавия вкус -

соления - към този свят и пак

ще съм щастлив и радостен и здрав.

Ще искам пак да съм моряк -

моряк

на кораба, наречен "Бенисаф".

Как искам - искам да обичам аз,

а може би съм малко закъснял...

И да обичам с пеещата страст

на жерав, който дълго е летял.

Ще съм моряк. Здравей, мой капитан!

Мой капитан, аз утре ще съм здрав...

О, веселия слънчев барабан.

О, "Бенисаф".

Наистина, деня ще бъде друг.

Кълна се - утре аз

ще стана в пет -

по-строен и по-радостен от звук

на тържествуващ,

сребърен

тромпет.

Как си отива този ден,

край мен, над мен,

под мен, през мен.

Умирам - но се радвам аз

на всеки час,

на всеки час.

Христо ФОТЕВ

Христо Константинов Фотев е български поет. Още с първите си книги Фотев е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“

Още снимки