На днешния ден преди 129 години се е родил Иван Иванов. С обикновеното си име този необикновен човек не само остава в историята на нашия град, тъй като е роден в Сливен, но и на столицата ни, и на цяла България.
Иван Иванов е дипломиран инженер, политик, а от 1934 г. и член-кореспондент на Българската академия на науките. Едно от най-големите му постижения е работата по строежа на Рилския водопровод. За неговото успешно завършване през 1933 г. той получава орден „За гражданска заслуга“ III степен от Министерството на вътрешните работи и е наречен Иван “Рилски” от тогавашния кмет на София и брат на Иван Вазов – ген. Владимир Вазов.
Година по-късно Иван Иванов e избран за кмет на София. Десетте години като такъв го правят най-дълго заемащият поста и досега, а този период често е наричан „10 златни години за София“.
Защо ли? Почти всички архитектурни постижения, превърнали се в емблеми на столицата, са реализирани тъкмо в този период. Сред тях най-известни са сградите на Съдебната палата, Народната библиотека, централната сграда на Софийския университет, зала „България“, Музикалният театър, Българската народна банка, Министерството на вътрешните работи, паметникът на Патриарх Евтимий.
Макар че постиженията и заслугите на Иван Иванов продължават да се множат, след преврата от 9 септември 1944 г. той е арестуван и осъден първо на смърт, а след това – на 15 години строг тъмничен затвор. Въпреки това през 1946 г. е освободен и помилван, а две години по-късно – и съдебно реабилитиран. По нареждане на Георги Димитров е включен в хидротехническото строителство в България, а правото му на работа като инженер е възстановено.
През 1947 г. Министерство на електрификацията му възлага ръководството на комисия за проучване, проектиране и построяване на язовир „Искър“ – най-големият язовир у нас – и по обем, и по площ - до ден-днешен. След необходимите проучвания под зоркото око на инж. Иванов проектът е изготвен и през 1950 г. започва подготвителната работа за строеж, както и строителството на ВЕЦ „Пасарел“ и ВЕЦ „Кокаляне“.
Иван Иванов е още проектант на язовир „Бели Искър“ – един от най-високопланинските язовири в Европа, а приносът му за напояването в районите на Пловдивско и Хасковско, каскадата „Белмекен – Сестримо“, изграждането на язовир „Жребчево“ е толкова голям, че без него тези и редица други благоустройства биха били невъзможни.
Инж. Иван Иванов умира през 1965 г. в София, а през 1991 г. членството му в Българската академия на науките е възстановено посмъртно. Мисля, че вече си отговорихме защо.
Аз обаче се питам защо този човек не присъства в учебниците по история например и тая надежда да присъства в други. Но тъй като и за това не съм сигурна, реших да ви разкажа за него – за този наш съгражданин с обикновено име, направил необикновени неща. Иван Иванов – живял в миналото, но направил толкова много за бъдещето, което днес познаваме и което ще познават децата ни.
Още снимки
