Добре е да започнем новата 2022 година с Ивайло Калфин - няколко пъти депутат, евродепутат, два пъти вицепремиер, кандидат за президент, изобщо човек с огромен политически опит, какъвто у нас имат малцина. Каква е оценката му за миналата година, какво очаква той от новото правителство на т. нар. промяна?

- Честита нова година, господин Калфин! След три парламентарни избори, три златни медала от Олимпиадата, мораториум върху цените на тока - кое според вас е събитието на отишлата си 2021 година?

- Разбира се, трите избора. Надали е имало такъв прецедент. Но това, което не е прецедент, е нерешителността на политиците да поемат отговорност. Затова стигнахме до тези три избора, поставихме и този рекорд. А мораториум върху цени сме го виждали и в предишни години и винаги свършва зле. Мораториуми имаше и при Виденов, и при Луканов. Определяше се цената на хляба, на зърното...

- Направи ли най-сетне народът своя избор, поуспокоиха ли се страстите?

- Не съм убеден, че са се успокоили, но политиците се поумориха и най-после разбраха, че трябва нещо да направят, че тази игра на избори няма да води до добро, ако продължават все така. Преди няколко години в Испания пак имаше три избора един след друг, докато най-накрая решат да направят коалиция, която можеше да направят и при първите избори.

- Какво ще кажете за нашата четворна коалиция?

- Мен не ме притесняват коалициите, защото в цяла Европа управляват коалиции. Притеснява ме българският вариант на коалиция, защото се събраха едни партии, които трудно мелят заедно, а някои въобще не знаят какво искат и какво целят. Всичкото, което ги обединява в момента, е желанието да не е ГЕРБ и Борисов, но това не е достатъчно. То стига да се направи правителство, но не стига да се управлява. Не съм убеден още с какво ще се ангажира да направи правителството, как тези много различни партии ще намерят сили да работят заедно.

- БСП и „Демократична България“ дори би трябвало да са противници, а не партньори...

- Да. Ако гледаме Европа, имаме примери на такива коалиции. Но те се правят с много ясна цел - какво точно трябва да се случи. При нас тази ясна цел ми се губи - правителството започва да се занимава с управление на кризи и текущи неща, а не стратегически, каквато би трябвало да е целта на такива широки коалиции.

- Вие сте участвали в такива широки коалиции - тройната през 2005-2009 г. между БСП, ДПС и НДСВ и другата четворна - ГЕРБ, Реформаторския блок, патриотите и АБВ. Кой командваше парада в тройната коалиция - БСП, ДПС или НДСВ?

- На практика се командваше от лидерите Станишев, Доган и Симеон. Имаше не малко лидерски срещи в резиденция „Лозенец“. Но проблемът беше, че тези срещи не бяха публични, хората не разбираха как се вземат решенията. Тройната коалиция свърши доста работа, влизането ни в Европейския съюз, икономически страната стоеше добре, но остана чувството, че има много силно задкулисие и решенията се взимат не пред хората, а някъде другаде. Тази липса на прозрачност и очевидно допуснатата корупция доведоха дотам, че хората се отърваха от това правителство. И дойде ГЕРБ.

- А каква бе ролята на президента Първанов, който бе архитект на тази коалиция?

- Не би трябвало да се каже, че той е направил тройната коалиция, но той направи всичко възможно да има правителство. И според мен това беше правилно. Не е работа на президента да сглобява парламентарни мнозинства, но негова работа е да се грижи за стабилността на държавата. Във всеки един момент има предизвикателства, тогава най-важното беше България да влезе в Европейския съюз. И това съвсем не беше сигурно, въпреки че бяхме подписали договора за членство. Даже шансовете бяха под 50 процента да влезем през 2007 година. Така че ако нямаше правителство, щяхме да платим доста висока цена.

- Сигурен съм, че Бойко Борисов командваше четворната коалиция при второто му правителство...

- Там на практика е трудно да се каже, че имаше коалиция. Както и при сегашната, ние нямахме общ коалиционен договор, а всички имахме двустранни договори с ГЕРБ. ГЕРБ беше доста щедър при сключването на двустранните договори - например АВБ включи някъде около 60 точки в програмата за управление, които бяха приети. Но след това форматите, в които се събираше коалицията, бяха доста епизодични. Това е характерът на Борисов - той си взимаше решенията.

- А според вас кой сега командва парада в четворната коалиция? Вече доста хора са на мнение, че България се е превърнала в президентска република, че сегашното правителство си е още един кабинет на Румен Радев? Вие виждате ли такива признаци?

- Не мисля, освен че има силна приемственост от служебното правителство, откъдето се появи и тази нова партия - „Продължаваме промяната“. Не бих надценявал влиянието на президента, особено дългосрочно. Ако той продължи да поставя въпросите, които действително са важни и да се бори срещу липсата на прозрачност, срещу корупцията, неизбежно ще влезе в сблъсък с правителството. Такива признаци още не се виждат, но очаквам това да се случи, ако той си запази поведението към правителството, като заявява, че независимо кой управлява, той ще запази позициите си. Което значи той да бъде доста критичен към това, което се случва.

- Колко време u давате на тази коалиция тип „Дядовата ръкавичка“?

- Е, да правим прогнози, че правителството ще падне на 17 май, не е сериозно. Според мен ще има напрежение в нея и очаквам то да дойде от участието на БСП в нея. И няма да мине много време, преди напреженията да се появят.

- Като споменахте БСП, следите ли какво става в нея?

- Следя с огромно притеснение, защото като човек от левицата намирам все по-малко основание да смятам БСП за лява с оглед на това, което се случва в нея. Там всички неудобни се отстраняват, Кирил Добрев не е първият. Това е изключително грозен начин за саморазправа с вътрешни опоненти. Това е и резултатът от тези неща за БСП - 260 000 гласа и 26 депутати.

- Според вас накъде продължава промяната?

- Ами нека да започне най-напред за да видим накъде ще продължи. Най-лошото за това правителство ще бъде, ако изпадне в управление на ежедневните кризи. Те трябва да се управляват, но ако то се затвори и се загуби в тях, то ще остане доста кратковременно. Ако си постави по-важни задачи, които да излизат извън темата „дайте да сменим главния прокурор“, тогава има шанс да се получи нещо, но аз още не съм видял такива заявки.

- Правителството вече направи първите си стъпки...

- Да, с тези 75 лева за пенсионерите ако се ваксинират. Но трудно може да се каже, че това е цялостна мярка. Другото е с енергетиката. С мораториума ГЕРБ се опита да подхлъзне останалите, те пък взеха, та се хванаха. Сега пък ГЕРБ иска да се отмени мораториума, въобще обичайният миш-маш в политиката. Мораториумът не е добро решение, беше достатъчно министър-председателят да каже, че искат да се запознаят с това какво се случва в енергетиката. Много е странно хора, които са се заели с управлението, тепърва да започват да се запознават, дано по-бързо свърши този период на запознаване и да се намерят нормални средства за укрепване на енергийната ни система. Но това не са още действия, трудно е да се каже какво смятат да правят.

- Отпуснаха все пак 860 милиона за компенсация на цените на тока...

- Това са по-скоро съобщения за масовата публика и е свързано с популизъм. Аз много ще се притесня, ако тръгнем по тази логика. Те казват: ние харчим бюджетният излишък да подпомогнем пенсионерите до месец юни с 60 лева и да компенсираме бизнеса. Но бюджетната година завърши на 31 декември 2021 година. Това, което не е похарчено до тази дата, вече се пренася в тази година. Така че всички тези разходи ще натежат на дефицита за 2022 година. Освен това идеята за компенсация за бизнеса беше тя да дойде от свръхпечалбите на производителите на енергия - ТЕЦ-овете и „Козлодуй“, а не от бюджета. И още не виждам схемата, по която производителите, натрупали свръхпечалби, на практика ще платят тази компенсация, в която бюджетът не би трябвало да участва.

- Кога очаквате да бъде одобрен българският план за възстановяване и развитие?

- Ние сме последните с Холандия, но аз не я мисля как ще се справи без този план. Всички останали държави вече получават аванси и работят с тях. Факт е, че планът на ГЕРБ не беше добър, но въпреки това трябваше да бъде внесен веднага и след това да се дооправя. Служебните правителства се заеха с амбициозната задача да го преписват, нямаше как това да стане за няколко месеца. Вкараха няколко проекта, но това не е нов план. И получихме много неприятен отговор от Европейската комисия, че този план продължава да не става. Колко бързо ще успеят да направят нещо сега, не знам. Но знам, че този план дава огромни средства на България, каквито ние не сме виждали и като заем, и като субсидия. Не знам защо никой не говори за заема, който е от порядъка на 30 милиарда лева и много изгоден за България. Всички проекти трябва да се договорят до края на 2023 година- може да се бавим колкото си искаме с този план, но това е крайната дата. Притеснявам се, че колкото повече се мотаем, толкова повече намаляваме шанса да успеем в срок да се направят процедурите и да се сключат договорите. Да не говорим, че все още не виждам ясна визия какво точно трябва да се направи.

- Като вицепремиер и социален министър вие направихте сега действащата пенсионна реформа. Как я виждате днес?

- Да се говори за реформа на това, което направихме, е много амбициозно. Просто моделът, създаден през 2000 година, бе значително укрепен финансово и се увеличи възрастта и стажът, без по никакъв начин да се намаляват пенсиите на хората. За съжаление това беше до 2016 година, през 2018-та под натиска на патриотите ГЕРБ направи такива отстъпки, че на практика разби цялата логика в пенсионния модел с вдигането само на минималната пенсия, а на практика половината пенсионери взимат едно и също без значение кой кога и колко се е осигурявал. След това добавките се превърнаха в политическо действие - 50, 60, 100, 120 лева. Нормално е да се подпомогнат хората, но това не може да бъде част от пенсията. Това е различен фонд, те объркаха табелките и съвсем се загуби логиката в пенсионния модел. В краткия предишен парламент вицепремиерът и социален министър в служебното правителство Гълъб Донев, който е много компетентен, успя донякъде да върне логиката с новия коефициент, който влезе в сила от Коледа. Но нека видим каква е идеята на новото правителство, това, което ме притеснява е, че финансовия министър каза, че трябва да има нов пенсионен модел от средата на годината. Първо, това не може да стане за 6 месеца и второ - какво разбира под нов пенсионен модел? Ако това е да задраскаме стария и да започнем наново, това ще бъде взрив на цялата социална система.

- Коментира ли се в Европа казаното от президента, че Крим е руски и на военния министър, че не са нужни войски на НАТО в България?

- Изявлението на президента се чу навсякъде и предизвика реакции не само в Европа, но и в САЩ. Последваха обяснения от президентската администрация, това не е най-добрият подход. Но така или иначе и президентът, и новият премиер потвърдиха, че България не променя отношението си към Крим, че той принадлежи на Украйна. По отношение разполагането на натовски войски в България - този дебат трябва да започне, но трябва да е публичен. Най-лошото ще бъде, ако някой от новата власт е поел някакъв ангажимент към външни партньори и това нещо стане без обяснения и дебати. Моето мнение е, че ние нямаме нужда от войски на НАТО у нас, но нека някой да се го поиска официално, след което това да се обсъди в страната. Това е начинът, а не някой да си е говорил с някого по телефона.

- Ами ако някой си е говорил с някого по телефона и настъпи промяна в българската позиция за Северна Македония?

Надявам се въпросът да бъде решен. Нека видим какво мисли правителството. Но ние влязохме в един много лош коловоз с РС Македония, която настрои много наши партньори срещу нас. Ние първо подписахме договор с тях, обявихме, че всичко е решено, но след няколко месеца се оказа, че нищо не е решено. След това започнахме да обясняваме неразбираеми неща за нашите партньори. Няма две съседни държави в Европа, които да нямат спорни исторически въпроси. Ние трябва да излезем от този коловоз. На всичкото отгоре бе дадено на една комисия от уважавани историци да решава политически въпроси. Няма как тя да ги реши. Мисля, че има шанс да се даде рестарт, но трябва да излезем от тази ситуация, България не печели от нея. В същото време трябва да запазим много ясната си позиция, свързана с правата и отношението към хората с българско самосъзнание, включително да говорят български език. Бих задал на тези десетки хиляди македонци с български паспорти въпроса защо след това не се преброяват за българи? Ако принципът е да раздаваме паспорти за пътуване в Европа, това е грешна политика. Може би трябва да се преразгледа и на кого и защо се дават български паспорти и българско гражданство.

Нашият гост

Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 година в София. Вицепремиер последователно в правителствата на Сергей Станишев (2005-2009 г.) и Бойко Борисов (2014-2016 година), съответно външен и социален министър. Бил е евродепутат. Семеен, с една дъщеря. В момента е изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, основана през 1975 г. със седалище в Дъблин.

Още снимки