През 1973 г. държавният туристически оператор “Балкантурист” неистово се опитва да повиши интереса на чужди екскурзианти към страната и в нечии глави започва да се върти идеята българи в носии да играят хоро близо до буйна река. Впоследствие тя е модифицирана в още по-атрактивен вариант - танцът да бъде пренесен директно в ледените води.

Благодарение на този впечатляващ замисъл няколко поредни години на Йордановден в Калофер започва да се извива странното хоро, но не задълго. Журналистическите хроники отбелязват, че заради комунистическия режим отбелязването на Богоявление е забранено.

Чествало се тайно в църквите, без да се прави водосвет с хвърляне на кръста в реката.

Едва след промените през 1989 г. ритуалът постепенно започва да се възстановява, а през 2000 г. в местния вестник се споменава, че кръстът е изваден от реката под звуците на гайди.

Три години по-късно в. "Дума" публикува снимка от мъжко хоро във водите на Тунджа и оттогава се смята, че това е част от тържеството на Йордановден.

Тези факти се потвърждават и от най-възрастните калоферци, които твърдят, че хорото не е част от традициите през десетилетията.

Историческите хроники показват, че празникът се отбелязвал в годините около Втората световна война. Навсякъде в страната се правела тържествена богоявленска литургия. Под звуците на камбаните всички хора се отправяли към близка река, където бил построен аналой, украсен със зеленина и национални трибагреници. Около него били строени частите от гарнизона. След като поп освещавал водата с хвърлянето на кръста, няколко души се втурвали да го извадят. През тези десетилетия обаче не съществуват данни да се е играло мъжко хоро като част от обичая.

През 2015 г. по случай празника проф. Божидар Димитров обяви в ефир, че леденото хоро в Калофер е традиция, която произлиза още от турското робство. Османската империя вербувала хайдушки чети срещу определена свобода, за да се отърве от тяхното влияние и същевременно да получи охрана на проходите.

“Леденото хоро е имало за цел да вземе превантивно страха на околните села, откъдето могат да се появят разбойници - обясни историкът. - Така е станало и с калоферската чета, на която е дадено място за заселване без данъци. Тя обаче трябвало да пази проход през Стара планина.

С това хоро са им казвали: “Погледнете какви мъже сме, погледнете с какво си имате работа. На нас не ни пука да играем един час в тази ледена вода. Представете си как ще ви гоним и като ви хванем, какво ще ви правим.”

Хипотезата на проф. Димитров веднага се сблъсква с вълна от критики, защото досега за тази теория няма доказателства.

Някои дори го обвиниха, че говори небивалици, без да представи аргументи.

Споровете дали мъжкото хоро във водите на Тунджа е традиция, се появиха и миналата година, след като то отново се проведе въпреки строгите ограничителни мерки заради коронавируса.

Яростните защитници на обичая обаче изригнаха, че това се практикува от незапомнени времена и дори чума да има, пак ще се танцува в ледените води.

С годините странното калоферско хоро спечели немалко привърженици из цялата страна и се разпространи буквално във всяко кътче на България. Необходими са обаче още доста години, за да може то да се превърне в българска традиция и да се признае от ЮНЕСКО.

Според изискванията на Организацията, за да стане мъжкото калоферско хоро част от световното културно наследство, трябва да е устояло във времето 50 години и да е предадено на 3 поколения.

Любопитното е, че първият опит традицията да бъде призната от ЮНЕСКО се е провалил, защото не са били открити данни, че се е предавала от по-възрастната генерация на по-младата.

Местните от Калофер обаче не се отказват и отново кандидатстват, като се надяват, че този път леденото хоро ще стане част от културното наследство на България.

Още снимки