Ново проучване на "Хабитат България" показва в детайл домовете и нагласите на жителите на четири квартала "с концентрация на бедност".

Сред къщите има и технически годни, комуналните условия са критични, но преобладаващата част от хората искат да узаконят жилища си при възможност.

Изследването е проведено от "Хабитат България" и се опитва да влезе в детайл в жилищните условия в кварталите с концентрация на бедност и да проучи потребности и нагласи на семействата в тях. Проведено е през втората половина на 2020 г. и включва сливенския квартал 'Надежда" и ромската махала в село Тополчане.

Проучването на "Хабитат" е финансирано с евросредства. То е нещо като пилотен проект, който да сондира ситуацията, нагласите и възможните решения, в контекста и на това, че ЕС говори за отпускане на суми от порядъка на 2 млрд. евро за подобряване на жилищните условия на ромите в България, както и за подобни проекти в Румъния и Словакия.

Хора под линиятана бедност

"Изследваните квартали нито са изцяло гета, нито са изцяло ромски. В тях освен на ромски се говори на турски и български. Има мюсюлмани, протестанти, християни. Общото между хората в тях е, че доходите им са под националната линия на бедност", казва доц. Алексей Пампоров от Института по философия и социология на БАН, ръководител на екипа по изследването. То е проведено чрез индивидуални анкети на около 800 респондента, като се придържа към методологиите на Евростат и НСИ.

Под национална линия на бедност от 363 лева месечно за 2020 г. живеят 57% от домакинствата в сливенския кв. "Надежда" и 87.5% от хората в сливенското с. Тополчане, показва изследването. При това разбива мита, че тези хора са бедни, защото не работят. В с. Тополчане например 89% разчитат на доходи от заплати и едва 1% - на социални помощи. Парите, вземани при временна заетост и за селскостопанския труд обаче, са малко и разпределени между хората в многочленно семейство, водят до линия на бедност между 147 и 200 лева на човек.

В кв. "Надежда" 19% от хората имат доходи от собствен бизнес.

Пренаселени домове, но някои от тухли и бетон

Проучването показва доста пъстра картина на жилищата в кварталите. Сред тях има стабилни конструкции от тухли с бетонни плочи. Такива например са 96% от сградите в кв. "Надежда", но има и хора, които живеят в колиби и землянки.

Съдейки по размера на къщите най-големи са социалните различия в кв. "Надежда", а най-малки в с. Тополчане. Най-големите къщи в "Надежда" са от 250 кв.м.

В кв. "Надежда" е толкова гъсто застроено, че най-големите дворове са по 100 кв.м, а над една трета от домакинствата изобщо нямат. А около 40% в Тополчане разполагат само с една стая.

Запитани как си представят идеалната си нова къща, хората масово я описват като по-голяма от сегашната. В кв. "Надежда" са с усещането, че са им необходими два-три пъти по-големи жилища, и мечтаят за дву- и триетажни къщи. В Тополчане идеалната къща е едноетажна - 1.6 пъти по-голяма от сегашната.

Отчасти без вода, канализация и сметосъбиране

В изследваните квартали липсва адекватен достъп до комунални услуги, установява проучването. Почти всички домакинства имат достъп до електроенергия. Но в двете локации в община Сливен, където незаконните жилища са много, около една четвърт ползват достъпа на съседите си, чрез самоделни кабелни мрежи на базата на лични договорки. В с. Тополчане 2% от хората изобщо нямат ток.

В община Сливен има проблеми с достъпа до течаща питейна вода. В кв. "Надежда" две трети от домакинствата са свързани с общинската мрежа, но други 24% вземат водата с маркуч от съседите си. В с.Тополчане с водопровод са три четвърти. Но отделно 17% не само, че нямат достъп до питейна вода, но и няма откъде да вземат такава наблизо.

Достъпът до сметосъбиране също е проблемен. Над две трети от домакинствата в гъсто заселения кв. "Надежда" изхвърлят боклука си в торби пред врата на жилището, и няколко пъти седмично минават каруци, които го извозват.

Никой не събира боклука на 44% от домакинствата в Тополчане.

Ефектът е поява на незаконни сметища в близост.

Хората искат да узаконят жилищата си

Проучването показва, че въпреки лошите битови условия повечето жители на кварталите с концентрация на бедност имат желание да узаконят жилищата си, ако такава възможност съществува. В кв. "Надежда" около 40% от домакинствата биха го направили, дори да е свързано със съществени разходи. Там с документ за собственост разполагат едва 13% от анкетираните.

Около половината биха се преместили...

72.5% от жителите в кв. "Надежда" биха се преместили да живеят другаде, ако имаха такава възможност.

Не го правят по две основни причини - защото нямат достатъчно финансови средства, и защото не искат да се отделят от роднините и приятелите. Роднинският мотив е по-силно изразен в селата - в с. Тополчане например го посочват две трети от домакинствата.

Има някаква готовност за микрокредити

Проучването е тествало и готовността на домакинствата да теглят микрокредити за три основни цели - за купуване на земя или узаконяване на жилището, за основния му ремонт или за купуване на жилище извън квартала.

В община Сливен декларират, че са склонни да изтеглят микрокредит и за трите цели. Положително са отговорили между 70% и 77% от анкетираните в кв. "Надежда" и между 66% и 81% в с. Тополчане.

Още снимки