Само ти остана,
в мен като камбана,
да звучиш под удара
душа...
В този град бездънен
твоят вик потъна...
Колко мъдро, колко подло
в паметта си всеки вкамени...
Но защо остана,
таз душа камбана,
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни?
В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро, колко подло
в паметта си всеки вкамени.
Но защо остана,
таз душа камбана,
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни?
Още снимки
