- Г-н Радев, област Сливен е в тъмночервената зона по заболяемост от COVID-19. Това със сигурност означава много проблеми пред общината, която дори отмени всички тържества за празника си на Димитровден?
- Наистина, на практика цялата ни програма, която беше предвидена за Димитровден, отпадна. Отменихме дори празничната сесия на общинския съвет. Като администрация също сме затруднени от пандемията, защото имаме болни и карантинирани служители. Болниците са натоварени на максимума си, лекарите са на предела на усилията си. При тази картина, за съжаление, се насложиха и други кризи и сега трудно можем да кажем колко е ефекта от ковида, колко е от скъпия ток, от икономическата несигурност в страната. Всичко това са негативни фактори за финансите на общината. Намалена е събираемостта на собствените ни приходи, в същото време разходите ни се увеличиха. Въпреки това не се отказваме от някои придобивки за съгражданите си. Продължава да работи например хранителната банка, която организирахме за всеки, който е карантиниран. Тези хора получават обаждания от наши служители, за да им осигурим хранителните продукти, от които се нуждаят. Това става за сметка на дарители или на общината. Продължихме до 10 декември т.г. и друга наша инициатива – „Топъл обяд в условията на пандемия от COVID-19“, в нея са обхванати 1600 човека от различни целеви групи.
- И в същото това време говорите за Сливен като за инвестиционна дестинация?
- Това е най-общо идея, по която работим за бъдещето си. Опитваме се да съберем в едно резултата от всички свои усилия, с които работим в различни посоки, да предоставим цялостен поглед и информация на потенциалните инвеститори с какви ресурси разполага общината, какви са силните страни на нашия регион, каква подкрепа би могъл да получи съответния бизнес тук така, че да види перспектива за себе си. Едно от тези предимства е удобното пътуване до работното място – доказано е, че то трябва да е в рамките на 40 минути в едната посока, не повече.
Демографският фактор е друго наше предимство, защото в региона има работна ръка. В това отношение виждам много предимства и възможности в Зелената сделка, за която съм оптимист – ако се освободят работници от комплекса „Марица изток“, те могат да бъдат насочени към района на Сливен. Нашият град е включен в списъка на осемте български градове, за които в момента Световната банка подготвя план за справедлив преход.
Качеството на живот тук е добро и също е наше предимство за привличане на инвестиции. Ще добавя само, че сред големите български градове Сливен е с най-чист въздух. Е, това не е наша заслуга, а се дължи на прословутия сливенски вятър, който прави постоянно течение и носи свеж въздух от планината.
Ето още два факта за нашия град – на 100 деца се падат 104 места в детските градини, а на жител от общината имаме по 200 кв.м. зелени площи.
- В предварителния ни разговор казахте, че разчитате повече на месни фирми, отколкото на такива, които биха дошли отвън?
- Имаме традиционни производства, които се разширяват напоследък. Например производството на мебели. Неотдавна производител на осветителни тела – електрически крушки, получи общински сертификат също за разширяване на производството си. Общината ще го подпомогне, като му осигури общински терен без търг.
Тази година връчихме нашата постоянна награда за предприемачество на името на Добри Желязков – Фабрикаджията на фирма с международно значение, която представя широк спектър от услуги на свои контрагенти от военния полигон „Ново село“. Над 240 нейни служители с професионалните си умения поддържат съоръженията на полигона. А изборът тъкмо на тази фирма бе направен след обсъждане на икономическите показатели на редица стопански субекти, работещи на територията на нашата община – социална стабилност, липса на задължения към общината, държавата и социалното осигуряване, направени инвестиции, печалба.
- Значи предприемаческият дух на Добри Желязков, който през 1836 г. създава в Сливен първата българска фабрика – текстилна, е още жив във вашия град?
- Истината е, че всички големи градове в България, с изключение на София може би намаляват механично. И Сливен намалява, но с по – бавни темпове. Тук има голям естествен прираст заради структурата на населението. Показателно е, че към края на 2020г. Сливен за първи път изпревари като община по население Плевен и вече е седмата по големина в страната община непосредствено след Стара Загора.
- Но тази структура на населението предполага и по-големи усилия, за да се приобщи една част от него?
- Ако говорим за ромската интеграция, работата по тази линия е много важна и не трябва да се отслабва. Но ние като община имаме свое виждане за това какво трябва да включват тези политики. Вече сме много предпазливи да се включваме по проекти за ромска интеграция.
Има едно усещане в обществото, че доста пари се харчат по тази линия със съмнителна ефективност. Затова сме приели, че ще участваме в проекти, при които ще можем да формулираме ясен ефект, които имат икономически измерения. Т.е. ще влагаме административен и финансов ресурс в проекти, които са смислени.
В интерес на истината ще кажа, че тези хора се променят. Нашето виждане е, че при работата с тях не трябва толкова да се фокусираме върху етническия момент, т.е. да говорим за ромска интеграция, а да се преформатират политиките и да се насочат към специфичните гета – най –общо казано, към територии, на които условията за живот са драстично по-лоши отколкото на останалите места. За тях трябва да има специфична уредба в законодателството, за да започнем да решаваме проблемите с инфраструктурата в тези квартали.
Пак казвам, в голяма степен хората от тези общности се промениха в последните години. Сега например няма да видите по улиците на града онези големи групи от хора, които бяха с оранжеви потници – т.нар. временна заетост. Истината е, че и преди ковида силно намаля броя на хората, които са в тази група. Голяма част от тях започнаха постоянна работа, разбира се, при завишен контрол от наша страна.
Много усилия се полагат и за по-пълния обхват на децата в училищата, макар че все още имаме висок процент на отпаднали. Имаме и на ранни бракове сред момичетата от тази общност. Но и усилията ни дават резултат.
Ще дам един пример. От тази година училището в село Крушаре е до 10-ти клас. Там учат много ромски деца и от съседните села. Родителите им не искат да ги пускат, особено момичетата, да продължат образованието си в големия град, но казаха, че ако са на село – може да продължат да ходят на училище. Е, създадохме условия за това.
Преди около година се включихме и в инициативата на Иван и Андрей „България те иска“. Хареса ни идеята за създаване на такава платформа, която да показва положителните примери за живот у нас на нашите сънародници зад граница, които и без това са заляти от негативен информационен поток. Има нужда да се показват и хубавите страни на България, да се дават примери за хора, които са се завърнали и се реализират успешно тук и са готови да споделят своя опит. Ние решихме да участваме, но под наше си мото „Сливен те иска“.
- Как градската управа се стреми да направи Сливен по-добро място за живеене?
- Работим по различни проекти. Сред най-големите е проект по оперативната програма „Околна среда“, който се изпълнява от нашето ВиК дружество. Той е за модернизиране на водопроводната мрежа. Новите неща в него са най-вече пускането най – накрая на пречиствателната ни станция за питейни води, която е изградена, но не е свързана с водопроводната мрежа на града. Също изграждане на канализация на квартал „Речица“ – голям квартал, който никога до момента не е имал канализация.
Изпълняваме пилотен проект за благоустрояване на трите най-големи жилищни квартала в града – „Сините камъни“, „Дружба“ и „Българка“. Във всеки от тях на територия по около 20 декара строим алеи, спортни и детски площадки, нови тротоари – на места, от които премахнахме съществуващите незаконни гаражи. Наред с това увеличаваме и местата за свободно паркиране.
Общината вече няма дългове, останаха ни единствено задълженията по банковия заем от облигационната емисия, който изплащаме в момента.
- Какво ще пожелаете на своите съграждани?
- Традиционно пожеланието е за здраве, тази пандемия ни показа наистина колко важно е то за нас, за нашите близки. Така че пожелавам на всички здраве, да нямат ядове с COVID и други болести. Пожелавам и да сме по-отговорни в бъдеще – положете малко усилие и се ваксинирайте. Това поне зависи само от самите нас, защото условията да се ваксинираме лесно са създадени.



