Още от началото на декември във въздуха се носи едно особено ухание – на празник.

Хората стават някак си по-оживени, магазините по-пълни, а на лицата на всички се изписва странна усмивка. Обяснявам си я с факта, че когато една година си отива, тя отнася със себе си всички хубави, но и лоши неща, които са ни се случили. А такива несъмнено има.

Особено във време на една проточила се пандемия.

И като преди всяка Коледа сърцата ни се изпълват с желанието за промяна, с очакването да ни се случи нещо неочаквано добро.

Пожеланията, които отправяме към добрия старец с дълга, бяла брада, се оформят в главите ни много преди да настъпи Бъдни вечер или да удари дванайсетия час.

Тазгодишният месец декември не прави изключение. Във въздуха се носи ароматът на празника. Магазините са украсени с блестящи елхи и светещи гирлянди, в очите на хората се чете очакване за нещо ново и добро, а децата, разбира се, мечтаят за много, много подаръци.

Тазгодишният декември обаче има и една особеност – във въздуха, освен аромата на курабийки, се носи и усещането за криза. Коронакриза. И голямата, световна финансова криза. Тя някак неусетно помрачи блясъка на елховите играчки и открадна по няколко подаръка изпод елхите ни.

И ето че в началото на празничния месец всеки от нас съзнателно или не се пита дали кризата няма да му отнеме работата, дали не трябва да празнува по-скромно със семейството или приятелите си, вместо да си позволи онова, което отдавна е замислил, дали да поръча актьор, който преоблечен като Дядо Коледа ще донесе подаръка на детето у дома… И отговорът е…

Всеки сам си преценя

Всъщност кризата е факт. Но тя е неизбежна, не зависи от мен или теб, защо тогава да се лишаваме от празничното настроение? Е, не е нужно да изкупиш всички мол-ове, за да доставиш радост на близките си.

Можеш да избереш подаръци, които да вършат работа и да не струват куп пари. Помисли внимателно какво са споделили с теб приятелите и роднините.

Всеки мечтае да си купи нещо, понякога дребно и евтино, за което обаче все не достигат време и пари. Ето шанс да направиш любимите хора щастливи.

Пазарувай с мярка, но с любов. Важен е жестът все пак, не цената върху етикета.

Вие бихте ли се зарадвали на големите и скъпи подаръци, ако няма с кого да споделите радостта от празника?

Подари… любов

Дядо Коледа не съществува. Е, може би някъде има някой, който получава писмата ни с безкрайни молби и желания, но истинският белобрад старец е скрит в сърцата ни.

Той носи в чувала си не лъскави бижута и скъпи тоалети, а доброта, съчувствие, приятелство, нежност. Опаковани, украсени с панделка и поднесени от сърце, те са безценни. И нито една криза, пък била тя и световна, не би могла да ни ги отнеме. Стига да държим на тях. На нашите ценности.

През годините те леко поовехтяха, поизтъркаха се и загубиха от стойността си, но все още ги има. Време е да ги поизтупаме от праха на времето и да ги сложим на тезгяха. Може би ще ни спасят.

Коледно пожелание

Искам… Да съм по-слаба, по-красива, по-богата, с по-готин мъж и кола… не, това не е сериозно пожелание.

Искам здраве. За да мога да работя това, което ми харесва. Да намеря човека, с когото да изживея остатъка от живота си. Искам да запазя душата си. Да съхраня сърцето си. Да отгледам децата си – здрави и щастливи.

Искам Земята да продължи да се върти. Защото ако спре, ние всички ще изчезнем. Включително бизнесът, и банковите ни сметки, и кредитите. И световната финансова криза. И Коледа.

А аз искам да я има. Защото всичко е възможно. Защото по Коледа стават чудеса.

Още снимки