В България епидемия от коронавирус няма, очевидно. Епидемии обаче има в някои области - най-вече Видин и Ямбол. При това без официално доказаните случаи да стигнали 200 души и на двете места. Защото, колкото и малък да е броят на заразените, и далеч по-малък - на хоспитализираните, за двете областни болници това натоварване се оказа прекомерно. А доколко здравната система може да поеме заболеваемостта е сред основните критерии за обявяване на епидемия и налагане на мерки за ограничаването й.

В крайна сметка затова и България беше под карантина - за да се спечели време, в което да се подготви системата да поеме болните. В Ямбол и Видин не можаха, не биха и могли, дори да имаха години на разположение. Областната болница в Ямбол успя да приеме 40-тина пациенти с коронавирус, преди да обяви ситуацията за критична,

защото персонал за повече болни няма.

За да има, трябва да спре приемът в останалите отделения. Във Видин положението е подобно - там пък над 10% от персонала се зарази, друга част подаде оставки, благодарение на което болницата няма как да работи. За пореден път.

Това, че Видин и Ямбол са "горещите точки" на епидемията не е случайно - то е очаквано. В последните години държавните болници там са сред най-бедстващите, заедно с тези в Ловеч и Враца. И във Видин, и в Ямбол, постоянно има отделения пред закриване поради липса на кадри. В Ямбол за кратко дори спря да работи родилното отделение, защото неонатологът отиде на специализация, а работещите в болницата във Видин периодично подават оставки заради ниски заплати и прекомерно натоварване. Неврологичното отделение във Видин, от което пламна заразата в цялата област, почти преустанови работа през януари.

Сега и двете болници молят за медици доброволци, каквито не се отзовават. От Видин дори призоваха армията за помощ. Собственикът на двете болници - държавата в лицето на министерството на здравеопазването, обяснява, че няма законово основание да командирова насила персонал и както обикновено прави обратното, а и единственото възможно - вози болните в други градове, като пациенти от Видин се карат дори в София. От болницата в Ямбол натъртиха, че частните болници в града не желаят да помогнат с персонал, очевидно и не приемат болни с коронавирус. Подобен беше проблемът и в Сливен, където инфекциозното отделение спря приема на пациенти заради заразен персонал - там обаче има филиал на Военна болница, а и частните болници, след известни оглушки, обявиха, че имат отделения за лечение на Covid-19, макар и появили се чак в края на април. Така в Сливен ситуацията беше овладяна.

И в Ямбол, и във Видин, проблемът е сходен, но пък ситуациите са различни и дават по-пълна картина на причините защо тези два града не просто не са готови за епидемия, но и никога няма да бъдат, не и докато не се промени коренно моделът на финансиране и функциониране на здравната ни система.

90% от пациентите с коронавирус в болницата в Ямбол са неосигурени, обявиха от ръководството й. Защото огнището на заразата в града е ромският квартал. По закон здравната каса не плаща лечението на неосигурени, което е и най-елементарното обяснение за отказа на частните болници в града(вероятно и в Сливен) да се занимават с подобни случаи. За някои категории хора без вноски има вариант все пак държавата да покрие лечението - за социално слаби има фонд към Агенцията за социално подпомагане. Ако обаче не отговаря на критериите за социално слаб(например върнал се е от чужбина), пари не се плащат и болницата трябва да принуди човека сам да плати лечението си или да внесе дължимите вноски, за да плати здравната каса. Затова и се случва разходите да останат за сметка на болницата. Понастоящем това значи, че болницата в Ямбол ще трябва да спре приема в други специалности (тоест "заработката" на приходи), за да пренасочи персонал за лечение, за което може и да не й се плати. Заплатите на така нужния персонал пък са пряко свързани с приходите на болницата.

В ситуация на епидемия подобна причинно-следствена връзка е недопустима. Абсолютно невъзможно е и да се отказва лечение на неосигурени, защото това поставя в риск целия град, включително и осигурените. Очевидно българският вариант на здравно осигуряване не работи при епидемия, защото изключва най-рисковите от епидемична гледка точка групи. Шефът на оперативния щаб Венцислав Мутафчийски дори беше обявил, че лично премиерът се е ангажирал да се изработят механизми лечението на неосигурени да се покрие, вероятно от държавата. Засега не се е чуло за подобен механизъм, а и да се появи, едва ли ще представлява устойчив модел. По-скоро просто поредната закърпена временно дупка.

Във Видин пък повечето заразени са осигурени - защото са медици, или защото са от старчески домове. Там обаче заради години лошо управление и неспособност болница от умиращ регион, с прогресивно намаляващо население, да се справи с уравнението приходи-разходи(когато няма достатъчно хора, няма и достатъчно пациенти, т.е. приходи, а без тях няма заплати за персонал), лечебното заведение до такава степен не може да се справи с функциите си на основна болница в областта, че стана огнище на зараза, не без помощта на персонала, който работи на няколко места и така разнася болестта. Тази болница умира от поне десетилетие, както и още десетки други, но за подобни лечебни заведения, които би трябвало да осигуряват поне базови грижи за десетки хиляди души, не е търсено устойчиво решение. Правят се оздравителни планове, предлагат се, без дори да се реализират, "преструктурирания", молят се кредитори да вдигат запори, гасят се пожари. За кардинално решение на проблема, че такива болници не могат да се самоиздържат, а в опита си да оцелеят още няколко месеца стават опасни за болните, и дума не може да става.

Моделът е изчерпан, обяви в началото на мандата си здравният министър Кирил Ананиев. Да, модел при който хем повсеместно няма медицински кадри, хем здравната каса издържа над 300 болници, определено е тотално сбъркан. И вместо да предложи алтернатива, при която съществуването на функционираща здравна система не е пряко свързано с отчитането на преминали случаи; при която на общественото здраве, част от което е и епидемиологичният надзор, се отделя роля, различна от последна дупка на кавала, Ананиев поиска още от същото: запазване на принципа на финансиране, но с включване на още застрахователи, допълнително задължително осигуряване или дори демонополизация на НЗОК. Към днешна дата ни остава единствено да сме доволни, че предложенията бяха толкова абсурдни, че нямаха и минимален шанс да се реализират. Защото вече щяхме да сме усетили невижданата ярост на епидемията.

Още снимки