Д-р Катя Гаджалова е инфекционист в сливенската Военна болница, което ще рече – лекар на предната линия на борбата с КОВИД 19. Тя е с две специалности: педиатрия и инфекциозни болести. Работила е в Детско инфекциозно отделение и в Инфекциозно отделение на Сливенската окръжна болница. Успоредно – 18 години в ДКЦ „Миркович“. През последните 15 години е инфекционист в сливенската Военна болница. Възпитаничката на сливенската Чинтулова гимназия обича професията, на която е посветила живота си, а като кореняк сливенка, на едно от първите места в ценностната й система е родният й Сливен и неговите хора, на които като лекар помага всеотдайно цели 37 години. Като човек с будна обществена съвест, в краткото интервю, което ви предлагаме, тя изразява своята лекарска и гражданска позиция.

– Д-р Гаджалова, Вие сте един от сливенските инфекционисти, които са на първа линия в борбата с коронавируса, като лекар в инфекциозното отделение на Военна болница…

– Първо искам да кажа, че това интервю не е съгласувано с началника на Военна болница. Говоря лично от свое име и изразявам своята гражданска позиция.

– Как ще коментирате степента на разпространението на заразата в Сливен? Малко ли са, много ли са 25 заразени до момента? Колко пациенти с КОВИД 19 се лекуват във Военна болница, свързани ли са с рискови групи?

– Броят на заразените в Сливен не ме притеснява, нормално е в тази обстановка. Болните при нас, във Военна болница, са петима, всички от кв. „Надежда“ – най-вече от известната улица „Кара Кольо“. По информация на една от пациентките – млада жена, която е и здравно неосигурена, и неграмотна, цялата улица са болни… Това ме притеснява – да не пламне махалата. Ако не пламне махалата – няма проблеми, ще се справим.

– Това ли е тревожното в епидемичната обстановка в нашия град?

– Тревожи ме това, че няма ограничения на движението на хората, които живеят в кв. „Надежда“. Сутрин ги виждам по казаните. Следобед ги виждам по улиците на кв. „Сини камъни“, където живея.

– Какво мислите, че трябва да бъде предприето и от кого?

– Там трябва да се наложи по-строг режим, който да бъде контролиран от полиция, дори и от военни. Не съм компетентна да кажа от кого трябва да бъдат предприети мерките. Но смятам, че полицията не оказва достатъчен контрол в кв. „Надежда“, където беше обявено, че има КПП. Не мога да си обясня иначе как множество негови жители се озовават в центъра на града и в другите му квартали, край контейнерите за смет, на групи около пазара, на спирката пред Трета поликлиника и на други публични места.

– Установиха заразена с коронавирус медицинска сестра от Сливен. Разполага ли медицинският персонал в Сливен с качествени предпазни средства, облекла, лекарства за лечението на болните?

– Медицинската сестра от фтизиатрия, която се е разболяла, е имала предпазни средства, но се е случило – рисковете на професията са това. В нашата болница имаме абсолютно всичко необходимо: маски, облекла, предпазни средства. Обучени сме. Имаме и необходимите за лечението на болните медикаменти. Не вярвам, че може да има опасност за нас, ако няма малко истерия донякъде…

– Като лекар, който познава отдавна здравната система на Сливен, как оценявате капацитета й да лекува болни от коронавирус – като леглова база, медицински кадри и пр. Каква е опасността, която не трябва да се допуска?

– Не трябва да се допуска страх и паника. И жители на ромските квартали да кръстосват из града.

– Вие сте и педиатър. Има ли опасност за децата?

– Според мен опасност за децата няма да има. Вярвам, че БЦЖ-ваксината пази. Ние сме минали този имунизационен календар. А дали ромският квартал е „изтърван“, не мога да отговоря. Там винаги има много антиваксърски настроения.

– Какви, според вас като инфекционист трябва да бъдат основните предпазни мерки, които трябва да се вземат за профилактика на заразата?

– Да се спазва стриктно Хигиена! Да се научим да си мием ръцете. Да се обличаме чисто, да се перем, макар че тези навици са резултат на домашно възпитание от първите седем години…

– Какво поведение трябва да имат хората до намирането на ваксина или лекарство срещу КОВИД 19?

– ДА НЕ СЕ ИЗПАДА В ИСТЕРИЯ. Напишете го с големи букви! Тя е лош съветник. Истерията е психично разстройство, което се проявява под формата на разнообразни функционални, автономни, двигателни, сензорни и афективни разстройства. Истерията се характеризира с голямо самовнушение…

– Психиката на хората обаче днес е поставена на изпитание. Какво мислите за страха и надеждата като начин на употреба?

– Всеки сам избира: страх или надежда. Аз съм позитивен човек. Давала съм и ще давам надежда на много хора, без да ме интересува цвета на кожата. Важното е да помогна на всеки.

– Вашата тревога е всъщност от разпространяването на заразата в ромския квартал „Надежда“…

– Смятам за мой граждански дълг да изразя тази тревога. Защото там живеят много неграмотни хора, които дори не си пият лекарствата, а хигиенните им навици са на много ниско ниво. Ако трябва, полицията да влезе в квартала, ако трябва да го блокира с кордон. Когато населението му вижда органите на реда по улиците, ще се съобразява. Не деля хората на цигани и българи. Но заразените с коронавируса са от ромските квартали. Има българи без възпитание и култура, както има и свестни цигани. Тук не става въпрос за дискриминация, а за предпазване.

– Трябва ли да се страхуваме от коронавируса повече отколкото от другите вирусни заболявания?

– Има толкова много вируси, които циркулират. Всеки вирус причинява нещо: дали ще е хрема, болки в гърлото, задух или конюнктивит… Коронавирусът уврежда хората, които са увредени. Никой не умира от коронавирус според мен, а умират от диабет, от пневмониите, които не лекуват, от сърдечните заболявания. Така мисля аз. Може да не съм права. Вирусът е нов и неизследван, със сигурност никой не знае. Ние сме тук, работим срещу него, лекуваме болните. Господ да ни дава сила!

Разговора води: Щилияна ВАСИЛЕВА

Източник: "Ирида Сливен"

Още снимки